Мръсни думи в българския език

Катя Янева

Всеки език си търпи някакъв брой мръсни думи, изрази и изречения. Неприлични. Те по правило са недопустими за изписване в печатните издания и за изговаряне публично. Видим ли многоточия, необосновани граматически, ясно е - под точките се крие някоя мръсотия. От друга страна, възпитаните хора, каквито всички искаме да сме, дори влизайки в пререкания, избягват да си разменят споменатите думи, още повече - изреченията със същия характер. Разбира се, в нашето крайно напрегнато велико време, стигнало до опасно невротизиране на индивидите, държавните институции и гражданските организации, все по-често някой ще се изпусне да плесне някоя гадост, а и печатните издания с наслада се пристрастяват към тъй възбуждащите публиката мръсотии. Специалистите-езиковеди се мъчат да ни втълпят, че езикът се развива и не може да се рита срещу естествените процеси. Добре. То и ние посвикнахме с новото разкошество на езиковото ни общуване. Свободата радва всекиго. И пишещи, и четящи, и говорещи. Но като потъваме в насладите от разкрепостеното слово, ние с недоумението на неспециалистите забелязваме неочаквано явление: езикът ни се пълни с думи, да ги наречем, вторично омърсени. Изненадани сме. Думи, които векове са просъществували в сияйна чистота и ние като папагали сме ги употребявали, без да си изплакваме устата след това, сега ни компрометират из основи, лепват ни неотмиваемо петно. Време ли е да се замисляме за многоточия върху тях, за въздържание в интелигентни разговори?
Вземете думата ТРУД. Как я чувате, как я виждате, когато я изписвате. И нейните сродни, и нейните производни - трудя се, работя, трудов човек, трудов стаж, работна заплата... Наскоро ми се наложи да напиша за един литератор, че е крайно трудолюбив. Написах ли го? Как не! Прочетат ли го това ми ти ТРУДОЛЮБИВ, мигом ще кажат - ега ти тъпия работяга. Т.е. прекрасната в отминало време думичка ТРУД се свързва вече с тъпо натегачество, глупост и бездарие. Кажеш ли, че еди кой си е придобил еди какви си несметни богатства с ТРУД, веднага ще те определят като наивник и кръгъл глупак, несъвместим с епохата. Ако пък ти самият вземеш, че се изкажеш, че се трудиш от сутрин до вечер, и то от сърце, и то - без да мислиш единствено колко ще ти платят, колцина ще ти повярват. Има да си тънеш в недоверие, чувствайки се не на мястото си и не във времето си. Само заради едното признание, че работиш с удоволствие. Защото - генерално вече - трудовият човек става равен на БАЛАМА. Работен може да е бил дядо ти, работна може да е била баба ти, майка ти, някой си от тях може да е бил и герой на труда, но ти гледай да си далече от тази дума. Лепнат ли ти етикета РАБОТЯГА - не чакай чест, почит и финикийски знаци. А и наследниците ти ще те гледат със съжаление.
Но... като се размисли човек, искам да кажа - като се размисли не като работа, а като развлечение - изглежда обновяването на мръснословието ще да е много сложно явление. Езиковедите едва ли ще се справят. С какви думи може да бъде заменена думата "труд", нейните сродни и производни? Все нещо като ТРУД трябва да се СЛУЧВА в държавата, нали, макар да отпадна архаичното КОЙТО НЕ РАБОТИ, НЕ ТРЯБВА ДА ЯДЕ. Защото яденето няма как да отпадне. Е, като ще се случва ТРУД, как ще се наричат тези, които го упражняват, но да се наричат така, че да не бъдат омърсявани от названието ТРУДЕЩИ СЕ? Оставим ли ги да се чувстват зле от омърсяването, т.е. РОБИ, РОБИ на труда, а не им предлагаме залъгалките ТРУДОВИ ПОДВИЗИ, УДАРНИК, ПЪРВЕНЕЦ, а и като им ликвидирахме първомайските панаири, няма ли да ги настроим тези хора антиобществено? Защото човек за ПАРИ, не за едната ТРУДОВА ЧЕСТ живее, няма защо да си затваряме очите. И значи една дума като е станала мръсна, трябва езиковедите да се задействат и да регламентират употребата й.