Мракобесие
/ брой: 139
Александър Симов
От месец насам цялата демократична общност е разтревожена, ужасена, осквернена и покъртена от надигането на фашизма в България. То не бяха парламентарни декларации, телевизионни истерии и инфлуенсърски къчове. Заради това нека да им обърнем внимание към един случай, за да имат нов повод за високоморални есета, драматични статуси и експлозивни призиви.
В сряда вечерта в кино "Влайкова" в София трябваше да се проведе обществено обсъждане за мястото на паметника на децата, загинали по време на трагичните конфликти в България в периода 1923-1944 г. Това са над 3000 деца, станали невинни жертви на нечовешко насилие, изгорели в кладата на българското противопоставяне.
Кой човек със здрав разум и сърце би се възпротивил на тази идея?
Оказва се обаче, че такива изверги има. По време на обсъждането нахлува банда от 5-9 души с тениски "Декомунизация", представители я на някоя маргинална партия, я на някаква друга ОПГ, и провалят обсъждането с истерични викове, заплахи, псувни и други нацистки тъпотии (стр. 2).
Откровена гавра с паметта на ястребинчетата, на братовчедите Васил и Сава Кокарешкови, които две седмици стоят непогребани, за да могат жандармеристите да се гаврят с телата им, на невръстния Николчо Чампоев, разстрелян само на 1 годинка с 12 куршума, на 15-годишния Давид Давидов, изгорен жив, и на много други невинни създания, които днес виновно се опитваме да натикаме в мазето на историята и да забравим завинаги...
Какво общо има тъпата им декомунизация със спомена за тези деца? Защо трябва да истеризират с провокации една толкова хуманна идея?
Точно от тук тръгва фашизма и мракобесието.
Откровен, циничен, маниакален, противен и гнусен. Той ражда такива "нечовеци", готови да погазят всяко приличие, за да възкресят призрака на едно от най-мрачните времена за България.
Къде са възмутените писъци?
Къде са разтревожените либерални съвести?
Къде са статиите на Калин Янакиев, който богословски да заклейми тази мътилка, която залива и най-чистите идеи?
Къде, по дяволите, е "Шалом"? Защото виждам, че председателят на организацията е много разтревожен за колажите със Соломон Паси, и донякъде с право, но не го чух да напише или изрече дума за гнусната фашистка провокация. Четири хиляди еврейски деца са пратени в газовите камери. Исторически кошмар. Защо мълчи? Да, по тази тема няма да го поканят в бТВ или в Нова телевизия, но нима ще оставим екраните да заместят реалния хуманизъм?
Това е големият проблем на България днес. Реставрацията на фашизма върви от 30 години. Всички психопати от историята получиха статут на невинни ангели и тези, които осъществиха спиритичния сеанс с миналото, днес първи реват за "фашизъм", но само и единствено, ако се отнася до крафт бирата им. С реалния фашизъм те нямат никакъв проблем.
Защото са негови родители.