Може ли България да води политика на "вливане на мозъци"?

Анна Несторова е родена в гр. Видин през 1983. Възпитаник е на НПМГ "Акад. Л. Чакалов". През 2002 г. е приета в бакалавърската програма "Молекулярна биология" на Биологическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", а от 2005 г. продължава да учи биология в университета Еберхард Карл в Тюбинген, Германия. Дипломира се в Хайделберг, Германия, през 2010 г. В момента работи върху докторат в университета в Цюрих, Швейцария. Един от многото български учени, работещи в чужбина, поискали разследване на сканадала във Фонд "Научни изследвания".

Цитат:
"Обучението струва пари, а качественото обучение струва още повече пари"

- Занимавали ли сте се с наука в България?
- През 2002 г. започнах следването си по специалност "Молекулярна биология" в Биологическия факултет на Софийския университет, където завърших пет семестъра, след което реших да продължа в университета Еберхард Карл в Тюбинген, Германия. Поради тази причина нямам лични впечатления от работа по научни проекти в България.
- Ако трябва да сравните условията за работа в България и Швейцария - какви са плюсовете и минусите на всяка от страните.
- Мога да коментирам разликите в обучението по биология в България и Германия. Влизайки в първото си практическо упражнение по физиология на растенията в Тюбинген, установих три неща: че знам повече от другите студенти на теория; че не мога да направя и половината от практическите задачи самостоятелно, което явно не беше никакъв проблем за колегите ми; че трябва усилено да се захвана с подобряването на немския си, особено разговорно.
С този пример искам да изтъкна най-големия проблем, с който се сблъсква, предполагам, всеки български студент, решил да се прехвърли в университет в чужбина по средата на обучението си: съществува пропаст между теоретичната, която е на високо ниво, и практическата подготовка в обучението по биология в България. Причините за това са от финансово естество. 
Друга разлика лично за мен беше формата на обучение: в Германия упражненията представляват работа по малки научни проекти в продължение на дни или седмици, като научният проблем е формулиран на базата на актуалната работа в лабораторията, организираща практиката. Най-често това е текуща експериментална работа и съответно практикантът има възможност да участва активно в релевантна научна работа с възможност за съавторство в евентуална публикация. Шансът за работа по истински научен проект в екип от специалисти, готови да споделят опита и знанията си, е невероятен стимул. Едновременно с това всеки студент има свободата да моделира сам програмата и посоката на обучението си, защото наред със задължителните курсове се предлагат редица избираеми от различни катедри. Кога и с кои курсове студентът ще събере необходимите му за завършване кредити, е въпрос на лично планиране и интереси.
С две думи, комбинацията от възможност за участие в реална научна работа и гъвкава програма на обучение прави следването ИНТЕРЕСНО, което не мога да кажа за повечето курсове, които трябваше да заверявам в биологичния факултет.
- Как държава като Швейцария привлича и задържа млади учени?
- Не само Швейцария, но Западна Европа като цяло, предлага на студентите в областта на природните науки възможност за добро развитие и научна кариера. Първата стъпка според мен е много високото ниво на обучение в университетите за студенти и докторанти. На по-късен етап многобройните възможности за финансиране на проекти са решаващи. Всичко това, разбира се, пряко зависи от материалната база и от парите за наука, отделяни в съответната държава. Друга важна причина, поради която е значително по-просто да правиш наука в Западна Европа, е, че всички водещи европейски лаборатории са тук. Това прави обмяната на идеи, опит и специалисти изключително лесно.
- Миналата година 44 нобелови лауреати са подписали открито писмо до Европейския парламент срещу намаляването на предложените от ЕК 80 млрд. евро за наука за 2014-2020 г. Политиците от една страна говорят за конкурентоспособност, иновации, високи технологии, а от друга съкращават парите за научни изследвания. Това ми се струва лицемерно. Вие как бихте го коментирали?
- В условията на световна икономическа криза и предвиденото генерално редуциране на европейския бюджет мисля, че е естествено да има надпревара за финансиране между различните сектори, един от които е научният. Въпросът е каква е тежестта на този сектор от икономическа и социална гледна точка и дали ще се намери финансово решение, удовлетворяващо всички засегнати страни. Като учен мисля, че няма две мнения по въпроса за дългосрочното значение на научните открития за обществото. Финансирането на този сектор е от първостепенна важност, ако Европа иска да е конкурентоспособна на останалия научен свят (основно Северна Америка, но и на развиваща се Азия).
- Парите, отделяни за наука в България, са обидно малко. Направо подигравка с труда на учените. Ако трябва да убеждавате обществото и правителството в необходимостта от повече средства, какво ще им кажете?
- Аргументите ми няма да се различават много от тези на учените, подписали петицията срещу намаляването на определения за научни изследвания бюджет в Европа: без наука не може да се очаква дългосрочно развитие на нито един икономически сектор. Науката е ключ към устойчивото развитие на отрасли като земеделие, енергетика, леки промишлености като хранително-вкусовата, фармацевтичната и т.н. Предприемачите в тези отрасли трябва да са наясно, че нововъведенията от утрешния ден са били в лабораторията вчера и финансирането на научни проекти е дългосрочна инвестиция в техния бизнес. Не съм запозната каква е статистиката тук и каква част от парите за научни проекти идват от частни фирми, но такъв тип финансиране определено би бил от значение за държава като България, отделяща пренебрежимо малко пари по перо "наука".
- Върху какво работите в момента?
- Работата ми е в областта на растителната биология. Интересувам се от молекулярните механизми, контролиращи развитието и размножаването при покритосеменните растения. В по-тесен смисъл изследвам вътреклетъчния транспорт на протеини и въглехидрати в прорастващия полен (мъжкият геметофит при растенията).
Ако ме попитате какво би донесла моята работа на редовния данъкоплатец през тази година, опасявам се, че трябва да кажа "директно нищо".  Работата в областта на фундаменталната наука има за цел разширяване на границите на познанието, т.е. ако разбера как и защо един въглехидрат се придвижва от точка А до точка Б в растящия полен, това ще ми даде една малко по-пълна картина на процеса на размножаване. Разбирането на даден биологичен процес е предпоставка за разработването на методи, даващи възможност за контрол и повишаване на ефективността на този процес (например знанието, че биологичните характеристики се контролират от определени участъци от ДНК, гени, води до значително подобряване и улесняване на методите за селекция). Накратко, част от откритията във фундаменталната наука имат потенциал за прилагане в практиката.
- В плановете ви съществува ли вариант за връщане в България и при какви условия?
- Засега намирам удовлетворение в работата си тук и виждам възможности за развитие, след като завърша докторската си работа. Точно тези две неща ми липсваха в България и заради това заминах.
- Защо в България има неразбиране и  неглижиране на хората, които са се посветили на науката, според вас?
- Съгласна съм с това твърдение и мисля, че тук перспективата на затворения в себе си учен се сблъсква с перспективата на силно практически ориентирания (български, но и не само) данъкоплатец. Често е трудно да се обясни и посочи директната полза от научния труд на широката публика, а комуникативността не е най-силната черта на много от хората в научните среди. От друга страна, разбираемо е, че хората не се интересуват от абстрактни научни проблеми, особено ако са формулирани на недостъпен професионален жаргон.
Тук ролята на научния журналист като медиатор между научните среди и обществото е решаваща. Представена на популярен език, но научно грамотно, специализираната информация би достигнала до по-широк кръг от хора.
- Как мислите, докога ще продължи процесът на "изтичане на мозъци" от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му?
- Повечето хора, които напускат България, са студенти, т.е. бъдещи специалисти в някаква област. Те не са повече "мозъци" от който и да е било друг. Те биват превръщани в такива от чужди университети, които най-често влагат хиляди евро (говоря за Европа) в тяхното обучение. И съответно им предлагат различни възможности за работа, за да може държавата да си върне инвестицията.
Според мен няма процес на изтичане, който трябва да бъде спиран, още повече, че в научните среди мобилността е от първостепенна важност. Въпросът е способна ли е България да води политика на "вливане на мозъци", предлагайки на утвърдени в областта си учени да продължат и развиват кариерата си в страната. Вярно е, че това би изисквало определени инвестиции (оборудване на лаборатории например), но това би привлякло обратно в България хора със сериозен опит и контакти в съответната сфера. Тук препращам към примера на Китай, където в момента се наблюдава сериозен подем в научния живот. През последните 30 години много китайски младежи завършват образованието си и дори развиват кариерата си в Западния свят, след което се връщат в Китай, защото държавата активно подкрепя и финансира тези хора. В случая Китай не инвестира в обучение, а във "вноса" на готови специалисти, често утвърдени имена в световната наука. Това в никакъв случай не омаловажава значението на висшето образование за научния облик и капацитет на една държава. Просто обучението струва пари, а качественото обучение струва още повече пари и такъв вид политика има потенциал да компенсира слабостите в образователната система.
- Защо подписахте отвореното писмо до българската общественост в защита на науката?
- Вярвам, че от всеки поотделно, а не от всички заедно зависи в какво общество живеем. И ако никога не казваш какво мислиш, това общество в крайна сметка ще толерира случаи като този, заради който е била написана петицията.