Nota bene
Моят приятел – български
/ брой: 97
Юрий Совцов
редактор
Признавам си, по „английски език“ в училище никога не съм получавал оценка, по-висока от „тройка“. Това е така, защото аз не можех да си представя, че някога ще ми се наложи на този език да разговарям, чета, а още по-малко да пиша. Имах си причини – в онези времена контактите с чужденци се прекъсваха в зародиш, смяташе се, че американската музика е идеологическо оръжие, а за чуждестранни вестници и списания дори не сме си и мечтали.
А как съжалявам днес за своята недалновидност, как завиждам на моите по-млади колеги, които непринудено си бъбрят на английски.
За сметка на това не допуснах грешка, когато ми предложиха да работя в България като кореспондент на „Комсомольская правда“, и научих български език. За което никога не съжалих: моите събеседници, например, често забравяха, че пред тях стои руски журналист и ми споделяха много повече неща, отколкото на моите колеги, които не знаеха езика.
Приятели мои, учете езици, те няма да ви подведат, те ще направят живота ви много по-интересен!
Уроците по руски – на 8-а страница