Морално безсилие

Нова тактика на шок и ужас прилагали ало- измамниците. Звънели след полунощ, когато жертвите били в полусънно състояние и не можели да мислят нормално. Така измамите минавали по-лесно, а печалбите скочили...
Над 20 години ало-мафията ни тормози и няма кой да я "разкатае". Няма кой да разрови гнездото с търтеите и да смачка десетина за назидание на останалите. Как може, при толкова сигнали, примери и кампании, да продължаваме да се връзваме на мошениците? Може. Защото обществото ни е болно. Общество, в което сме свикнали всичко да става по втория начин и с връзки. Модел, при който е нормално някой да ти поиска пари, за да ти реши проблема. Общество, в което основните системи, свързани с живота и сигурността на хората - здравеопазването и правосъдието, са оперирани от морал и затова са се превърнали в ключ за получаване на пари от измамници.
Всяка седмица МВР съобщава за задържани ало-измамници, повдигат се обвинения, издават се присъди. Но на мястото на извършителите идва бодра смяна. Защото ало-измамите са семеен поминък. Младите наследяват занаята от старите, а влезлите в затвора от килиите командорят "мулетата", които прибират парите, и печелят солидно. Незаконни, но достатъчно сериозни доходи, позволяващи на тарторите да си купят безнаказаност.
Законите ни са добри, но не ги прилагаме, казват прокурори. В опосканата ни държавица имало перфектна за подобни мафиотски структури среда. И нито дума, че телефонните мошеници не са "дребна" престъпност, а жесток бич. Че жертвите понасят не само финансови, но емоционални и психически щети. Че изпитват вина до гроб, разболяват се или посягат на живота си в резултат на стреса и отчаянието. Осъзнали, че системата е морално безсилна.