Молбите на ловното куче

    Моят живот трае десет - петнайсет години. Всяка раздяла с теб ми причинява тъга. Помисли си за това, преди да ме вземеш.
    Обичай ме такова, каквото съм, защото ти си ме избрал.
    Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш.
    Обичаш ли ме, аз живея от твоята любов.
    Недей да ми се сърдиш и наказваш. Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.
Приказвай ми. Може би ще ти се стори, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.
Знай, че аз не забравям как се постъпва с мен.
Помисли, преди да ме удариш, защото аз мога да те ухапя, но никога няма да го направя.
Не ме вземай като играчка, докато съм малък и сладък, а като порасна, да ме изхвърлиш. Защото моята любов към теб е вечна.
Грижи се за мен, когато остарея, оглупея, остана без зъби, престана да ходя. И за теб някой ще се грижи - старостта е еднаква за всички.
Когато вече ме няма, не тъгувай. Вземи си друго куче и го обичай, както обичаше и мен.