Модерното робство в Германия
За "сивите зони" на местния трудов пазар, разказва в своя поучителна статия списанието
/ брой: 92
"Шпигел"
Бисер Русев агонизира в хостел за бездомни във Франкфурт. 36-годишният мъж от България спешно се нуждае от операция на разкъсана при авария уретра. Но той е в Германия като "самонает предприемач" и фирмите, за които е работил като строител, не само не са му плащали осигуровки, но и изобщо не са съобщили за инцидента от януари.
Това разказва германското списание "Шпигел" в обширна статия, поучителна за всички, тръгнали да търсят късмета си в Европа, както и за германските власти, опитващи да се борят с нелегалното наемане на чужденци и със "сивите зони" на местния трудов пазар.
Русев е козар от Ветово в Североизточна България и селяните били доволни от работата му. Само че му плащали с ракия, картофи или хляб и само някои му давали пари. Много хора от Ветово потеглили на Запад, предимно към Германия, и когато се връщали, карали германски коли, ремонтирали къщите си, купували земя и носели злато. "Много злато", казва Бисер. В късното лято на 2011 г. и той се заинтригувал каква пък е тази страна, където парите растат по дърветата, разказва "Шпигел", и така се родила германската му мечта.
Днес, 18 месеца по-късно, мечтата е сведена до легло в стая щ35 с 8 кв. м германска земя в олющена изоставена болница, разтърсвана от преминаващите влакове, а от телевизионния екран усмихната руса говорителка разказва нещо, но той нищо не разбира. "Вече не мечтая за германско злато, просто искам да се отърва от тази тръбичка", казва мъжът с тъмни кръгове под очите и опит за усмивка.
"Шпигел" обяснява, че Бисер Русев е само един от т.нар. псевдосамонаети - десетки хиляди чужденци, които са регистрирани законно като собственици на дребен бизнес, но в действителност са роби. Примамват ги в Германия с обещания да забогатеят, експлоатирани са да вършат мръсна работа и след това са изоставяни, а регулациите не дават отговор как да се постъпва с такива "работници номади".
Списанието разказва, че трафикантите на хора са си поделили селата в района, от който идва Русев и микробуси потеглят за Германия три пъти седмично, като "билет" също се купува от трафикантите.
След като пристигнал в Германия, той разбрал какъв е режимът за български граждани до 2014 г. и че не може да остане в Германия повече от 3 месеца, освен ако не регистрира бизнес. На 8 октомври общината регистрира Русев като самонает "работещ в строителството". Централните власти смятат, че само в района на Франкфурт има над 10 000 такива псевдосамонаети от България и Румъния, работещи по строежи, предприятия и ресторанти. Официално те се водят като независими изпълнители с повече от един служител, но регулациите в този сектор са оскъдни и контролът е малко.
Бисер живее на различни места, едно от които е кола, която купува за 250 евро, но два месеца след покупката тя "отива на боклука". След като и пренаселеният апартамент на негов приятел българин бил опразнен от полицията, Русев пак се оказал на улицата, прехвърлил се във Франкфурт, където спял под мостовете и в изоставена сграда до гарата с още 40 българи, докато не попаднал на "царя на българите" - 43-годишният Айдън. Елегантно облеченият собственик на Cam 58 - комбинация от интернет кафе, магазин за мобилни телефони, имотна агенция, фирма за внос и износ и банка за хора като бездомния козар.
Подобни посредници печелят, като поробват подобни имигранти, не плащат осигуровките им, не им дават задължителната минимална заплата и това едва ли ще се промени след 2014 г., допълва "Шпигел".
Инцидентът, в който пострадал, става в 2:30 през нощта, когато се подхлъзва и пада от висока 3 метра платформа. Бързо го извели през неохраняван изход и с такси го откарали в "офиса" на фирмата, където го пратили да се прибере у дома. Чак там Русев съблякъл защитното облекло и установил, че кърви. Айдън лично го откарал в болницата с изрична инструкция да каже, че се е наранил вкъщи. Диагнозата на лекарите е кръвоизлив и разкъсване на уретрата с препоръка за операция до 4-6 седмици. Нищо обаче не се случва в следващите 10 седмици. Никоя от фирмите не поема отговорност за инцидента и твърдят, че Бисер не е техен служител.
Понеже едва се движи, той не може и да работи и скоро е изгонен от квартирата. Италианец му помага да се настани в профсъюзен хостел за бездомни, където му дават легло и купони за храна, дрехи и лекарства, завеждат го на преглед в медицински център на благотворителната организация Caritas. Уредена му е и спешна операция, но болницата отказва да го приеме, докато не се изясни кой ще плати - 15 000 евро и в аванс. И Бисер чака своя спасител, агонизирайки в хостела...