Модернизиране на съзнанието или...

Работна група по историческата памет към Съвета по развитие на гражданското общество и правата на човека към президента на Руската федерация внесе за разглеждане и одобрение от Съвета на Общонационална държавно-обществена програма "За увековечаване на паметта на жертвите на тоталитарния режим и за национално помирение" (програмата в пълен обем може да се намери на сайта www.iraqwar.mirror-world.ru от 10.04.2011 г.). Да се преразкаже такъв специализиран и обемист документ е невъзможно, но да се каже най-важното от него може.
Целта на програмата е сведена до четири точки, от които главната е формулирана така: "Модернизация на съзнанието на руското общество чрез признаване на народната трагедия от времената на тоталитарния режим... и осигуряване на поддръжка на модернизацията от най-образованата и активна част от населението".
Смята се, че такава модернизация ще постигне обединяване на руснаците и ще укрепи международния престиж на страната. Поставя се въпросът за руската идентичност и се лансира идеята, че историята на Русия не е започнала от Октомврийската революция, че

страната не е страна на Ленин и Сталин

а е страната на "Пушкин, Гогол, Толстой, Пастернак, Чайковски, Суворов, Жуков,  Корольов, Солженицин, Сахаров, Екатерина II, Александър II, Столипин".
За постигането на тези цели се предлагат редица конкретни действия и мероприятия, от които ще отбележим:
1. Изнасяне на тялото на Ленин от мавзолея и ликвидиране на територията на Руската федерация на всякакви следи от съветската епоха (понякога това даже сега стига до комедийни форми, като изтриване на надписа "СССР" от шлема на Юрий Гагарин и от стари снимки и плакати около Деня на космонавтиката през 2011 г.).
2. Забрана на държавните чиновници за изказвания под каквато и да е форма на положителни съждения за Съветския съюз под заплаха от незабавно уволнение.
3. Анулиране на държавно равнище на всички партийни и държавни решения в Съветския съюз, които са свързани с репресиите.
4. Масово поставяне в Русия на паметници на загиналите репресирани.
5. Увеличаване на държавната грижа за реабилитираните репресирани.
6. Преработването на всички учебници за средно образование в духа на модернизация на съзнанието на учащите се, с преоценка на ролята на СССР в периода преди и по време на Втората световна война.
7. Привличане към процеса на модернизация на съзнанието на страните от бившия Съветски съюз и на желаещите страни от бившия социалистически лагер?!
Ние нямаме за цел обсъждането и анализирането на програмата за модернизация на съзнанието -

това си е руска работа

(опит за разумно обсъждане може да намерите в статията на политолога Виктор Жосу в ИА REGNUM от 11.04.2011 г.), но не можем да отминем някои фрапиращи и натрапващи се факти.
1. Странното разделяне на руснаците на "общество", "народ" и "население" с апелиране за подкрепа от "най-образованата и активна част".
2. Предизвикващ недоумение призив за отмяна на нормативни актове на "друга" държава, издадени на базата на друга конституционна и юридическа база.
3. Превръщането на чисто научно-исторически въпрос в обществено-политически.
4. Абсурдният стремеж за интернационализиране на съществено вътрешен морален и идеологически проблем с непредсказуеми последици за Руската федерация.
5. Подозрителното съвпадане на целите на програмата за модернизиране на руското съзнание с целите и стремежите на световното задкулисие, на планетарния неоглобализъм и на глобалната борба за създаване на наднационален свят?!
Последните две характеристики са достатъчно основание на страни извън Русия по-внимателно да се вгледат в руският процес на "модернизация на съзнанието" и да го преценят от своя гледна точка.
Защо нас, българите, толкова ни интересуват вътрешните работи на Русия? Защо обръщаме внимание на този, чисто вътрешен въпрос, като изясняване на отношението на един народ към собствената му история?

Каква връзка има всичко това с България

и с политическото положение в страната ни?
Има и още как!
Последните руски упражнения в политтехнологиите, макар и за своя сметка, могат да поставят кръст на вековната българска русофилия, на менталното отношение на българина към великата славянска държава. Като политика това слага край на дейността и активността на българските русофилски организации - те не само стават безпредметни, те стават смешни.
Да вземем като пример съдбата на два известни съветски паметника в България - паметникът на Съветската армия в София и паметникът на Альоша в Пловдив. В момента върви подписка против желанията и намеренията на криптофашистките български "демократи" за тяхното премахване. И изведнъж излиза, че българите защитават паметници на една агресивна, тоталитарна, тиранична и терористична държава, което се признава от правителството, парламента и народа на същата тази държава - българите ги защитават, а от Русия им викат: "Махнете ги!".

Нима това не е тъжно и смешно

Странно объркване в българските почитатели на Русия внасят и изброените най-ярки представители на страната: Пушкин и Толстой са обявени от самите руснаци за екстремисти, Чайковски бил гей, Суворов - империалист и потисник на чужди народи, Солженицин - доносник, Сахаров - създател на съветската водородна бомба, това страшно оръжие на съветския империализъм, Жуков - наемник на Сталин, Екатерина II - безмилостен завоевател, Столипин - разрушител на Русия и само Александър II ни е близък като освободител на България, но в никакъв случай и като освободител на феодалните руски селяни.
Българите добре помнят как се отнасяха Ленин и Сталин към великото интелектуално наследство на Руската империя, за да приемат предлаганото дребно пропагандно мошеничество.
Какво излиза и какво си мислят руснаците? Че светът ще им ръкопляска и във Франция ще започне модернизиране на съзнанието на французите от тоталитаризма и кървавия терор на Робеспиер (500 000 арестувани, 17 000 пратени на гилотината) или че англичаните ще махнат паметника на лорд-протектора Оливер Кромвел заради потопяването в кръв на Ирландия? Не мисля.
Подобна "модернизация на съзнанието" няма да промени отношението на "златния милиард" към Русия, само мълчаливото му отвращение ще се засили. Западният свят ще остане със своите предразсъдъци към Русия, каквито има повече от 200 г.
"Войници! В славната битка на 2 май вие разбихте и прогонихте руската и пруската армия, командвани от император Александър и от пруския крал... В миналата война неприятелят намери убежище от нашето оръжие, само като следваше зверските методи на варварите - негови предци: татарските пълчища горяха села, градове и даже светата Москва. Днес те пристигнаха в нашите земи... за да проповядват въстания, анархия, гражданска война и убийства..." (Заповед на Наполеон по войските по случай победата при Люцерн на 8.05.1813 г.).
"Унгарци! Нащата татковина е в опасност!... Срещу нас идват дивите руски орди. Искате ли да мрете под изтребителната руска сабя? Искате ли да гледате казаците от далечния север да тъпчат телата на вашите бащи, майки, жени и деца? Искате ли да видите част от вашите съграждани, изпратени в сибирските пустини?" (Прокламация на Лайош Кошут към унгарците от 1848 г.).
    Какво ще кажете?!
Не звучат ли тези далечни гласове в унисон на общонационалната държавна програма "За овековечаване на паметта на жертвите на тоталитарния режим и за национално премирение"? Не трябва ли "модернизаторите" да включат в програмата цялата руска история (има опити в това отношение)?
   
Какво се мъчат да ни кажат днешните управници

на Русия заедно с руските "демократи" и "либерали"? Може би: "Ние сме велики от само себе си, не ни трябва никаква история!!" Но историята на всяка държава е такава, каквато се е състояла и нищо не може да я промени. Тя може да служи само за поука. Историята нито може да се изтрие, нито може да се забрави. Българският народ пет века беше лишен от своята история и все пак намери път към нея. С историята не може да се помиряваш, тя от това не се "интересува". От историята можеш само да вадиш поуки, ако въобще можеш да я четеш, а българите да се надяват кога ще започне турската програма за модернизация на съзнанието.
    Реализирането на руската програма за "модернизиране на съзнанието" може окончателно да прекъсне всякакви ментални връзки между България и Русия, да стимулира българската русофобия и окончателно да изтрие българската благодарност и обич към Русия. Може да се предскаже с голяма вероятност за сбъдване, че при тази ситуация ще се осъществят най-мрачните проекти на българските русофоби. И това няма да бъде нелогично.