Модернизацията - проблематичната амбиция на Кремъл

Руският президент Дмитрий Медведев лансира идеята за модернизация на руската икономика. И във връзка с това за създававане на "модернизационни алианси", при които Русия влиза в тясно сътрудничество и взаимодействие със САЩ, Германия, Франция, Италия и Великобритания. Основна причина за този радикално нов подход на Кремъл е в това, че външнополитическите амбиции на Москва нямат съответното икономическо покритие. И то във време, когато икономиката е по-важна от военната мощ. Модернизацията, която Русия трябва да извърши, отново ще бъде наложена и проведена "отгоре". Възниква основателният въпрос - при това положение и предвид бюрократизираната руска система на управление какви са шансовете модернизацията да бъде осъществена на практика. Отговорът на този въпрос е от съществено значение и зависи от много труднопредвидими фактори.
Според мен шансовете за генерална икономическа модернизация на Русия са приблизително 50 на 50. Исторически Русия неведнъж е извършвала модернизация "отгоре", особено при извънредни обстоятелства. Така е било при Петър I, така е било и при Сталин. Проблемът обаче е в това, че днес не става дума за доменни и мартеновски пещи, а за високи технологии, ноу-хау и иновации.
По подобие на Силиконовата долина в Калифорния, в Сколково край Москва се изгражда център за технологично развитие, в който участва и авангардната американска компания "Сиско Системс". Това е конкретен пример за "принудително интензивния" модел на модернизация. Как ще сработи в конкретните днешни условия Сколково е въпрос с много неизвестни. Напълно е възможно този технологически център да стане източник на иновации, които да се усвояват от промишлеността в страната. От друга страна, не може да се изключи, че сегашната руска икономика може да се окаже неподатлива за внедряването на иновациите. Дали защото липсва предприемачевска традиция, или защото централизираният контрол задушава свободното движение на идеи.
Има и друг важен фактор, който ще си каже тежката дума. Както е известно, Русия е заложник на енергийния сектор - водещ световен производител и износител на петрол и природен газ. При сегашната цена на петрола от около $70 за барел Русия няма да може да повтори темповете си от последните няколко години, които бележеха 7-8 на сто годишен прираст. Но руският енергиен сектор е под силен държавно-бюрократичен контрол, така че съответните заинтересовани технократи могат да саботират диверсификацията и модернизацията, която би засегнала материалните им интереси и статут на гръбнак на руската икономика. Ако цената на петрола отново скочи над $100 за барел, ръководството в Москва може да реши, че с такива високи приходи от експорта Русия да продължи да залага на енергийно-суровинния сектор, без да рискува с преустройство на икономиката. В същото време обаче без модернизация Русия няма да може дълго да поддържа статута си на втора ядрена държава и регионална суперсила.
Руското ръководство в лицето на Владимир Путин бе заявило, че периодът на упадък след разпадането на Съветския съюз е преодолян и Русия отново е стъпила на крака. Но войната в Грузия и глобалната икономическа криза предизвикаха през 2009 година спад на БВП от цели 8 процента, докато съответният спад в САЩ е само 2,4 на сто. Показателно е, че руско-американската търговия е 20 пъти по-малка от китайско-американския търговски обмен. В този контекст става ясно, че Москва е принудена да направи завой на 180 градуса в отношенията си със САЩ и ЕС.
По мое мнение намеци за такъв завой вече има. Американският президент Барак Обама рестартира и презареди руско-американските отношения. Сега от решаваща важност е американският Сенат да ратифицира договора СТАРТ, който ознаменува връщането на САЩ и Русия към политика на диалог и взаимно доверие. Оттук нататък Вашингтон би трябвало да отмени дискриминационната поправка Джексън-Ваник (от периода на студената война, която ограничава определени сфери на търговията със СССР - бел. ред.), да помогне на Русия да влезе в Световната търговска организация и да създаде подходящи условия за американските инвестиции в Руската федерация, които спаднаха с 90% през миналите 2 години.
Сега руската икономика отново е в процес на растеж и инвестициите от САЩ и ЕС биха попаднали на торна почва. Няма никакво съмнение, че на Русия сега са нужни капиталовложения, съпроводени с привнасяне на нови технологии и ноу-хау. Извън всяко съмнение е също така, че Америка е епицентър на технологичните вълни, които се разпространяват по цял свят. Своя принос в това отношение има и Германия.
Ако допуснем, че амбицията на руската политика оттук нататък е модернизацията на икономиката, би трябвало да очакваме драматично нарастване на търговско-икономическия обмен със Запада. Разбира се, всичко, свързано с Москва, е под известен въпрос. През 2012 г., когато са президентските избори в Русия, не е изключено Дмитрий Медведев да се окаже извън играта. Не е изключено също така силите в секретните служби, армията и бюрократичната върхушка, които са негативни спрямо САЩ, да се опитат да блокират плановете за модернизация и взаимодействие със Запада. Но поне от днешна гледна точка Русия дава сериозни признаци, че е на път да направи радикален завой именно поради императивите на икономиката, която е далеч от технологичното ниво на съветското време. Така че основание за напредък в отношенията на Русия със Запада има достатъчно.


Брутният вътрешен продукт на Русия се повиши с 4,0% за първата половина на 2010 г. спрямо същия период през изминалата година, сочат предварителни данни на националната статистическа служба. Растежът на руската икономика е малко под предвижданията от средата на юли, когато експертите прогнозираха ръст от 4,2 на сто за полугодието, обявиха от министерството на икономическото развитие. Икономиката на Русия, която през 2008 г. отбеляза ръст от 5,6%, а през 2009 г. се сви с 7,9%, бе засегната тежко от световната криза и в момента се възстановява.
Руската икономика ще нарасне с 4,3% през 2010 г. и с 4% през следващите 2 години, показват прогнозите на международната рейтингова агенция "Фич". Според Едуард Паркър, експерт по развиващите се пазари в Европа, сред положителните фактори в краткосрочен план са отскокът в кредитния сектор и глобалното възстановяване, а сред отрицателните са последиците от настъпилата суша. Възможните спирачки в средносрочен план са икономическите щети в резултат на нарастващите валутни печалби, които поставят Русия на близо 120-а позиция в списъка със 183 световни икономики.



"Огромните водни ресурси на Русия може скоро да се превърнат в стратегически ресурс, след като глобалният недостиг на водни запаси се увеличи", заяви секретарят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев.
"Мога да изброя многобройни примери за това как липсата на вода е довела до въоръжени конфликти и войни между съседни страни", заяви Патрушев пред в. "Российская газета". "Светът може да попадне в хватката на глобална водна криза преди 2035 г. Русия, която има едни от най-големите запаси с питейна вода, не използва този свой ресурс ефективно, което създава сериозна заплаха за националната сигурност на страната. Миналата година едва 38% от руските градове бяха снабдени с питейна вода, която изпълнява санитарните условия", посочва Патрушев.
Проблемът се изостря заради наскоро настъпилата суша в Русия, която унищожи повече от 10 милиона хектара посеви, принуждавайки правителството да забрани износа на зърно до края на тази година. В опит да избегне водната криза Русия има разработена стратегия за рационализация при използването на водата и модернизация на водоснабдителните системи в страната, заяви още руският представител.