Многопартийността се завърна

Наталия Башликова
списание “Коммерсант-власть”


По принцип нашето общество търси ли партийна реформа?

Търсене има. То е достатъчно широко, макар засега да не е точно формулирано. То е предизвикано както от раздразнението срещу старите политически лидери, така и от протестните настроения, които дадоха импулс на очакванията, че всеки момент ще настъпи консолидация на демократичния спектър на силите на много широка основа, включвайки и някои умерени националисти.

Във вашите анкети срещу създаването на нови партии се изказват над половината от допитаните, а 66% смятат, че Русия няма нужда от повече от три партии.

Това е традиционната инертна маса на поддръжниците на т.нар. стабилност. А аз имам предвид именно другата част, която очаква промени и която подкрепя протестните мероприятия. Това е също една доста солидна част от гражданите – от 20% до 30%. Това са поддръжници на промените, хора, които в течение на последните две години са се изказвали за необходимостта от реформи, подкрепяли са антипутинските лозунги, макар да изхождат от различни идеологични позиции. Те са готови при определени условия да подкрепят широка коалиция или нова партия.

От какво се страхува инертното мнозинство? От демокрацията? Или просто не е им интересна политиката?

Действително, абсолютното мнозинство руснаци споделят отвращението си от политиката или отчуждаването си от нея: при 60% от тях разговорите за политика ги навеждат на отрицателни мисли и те не биха желали да участват в политически дела. Такъв е преобладаващият тон и властта се възползва именно от това. Режимът се крепи върху създаването на атмосфера на изкуствена липса на алтернатива и поддържането на населението в състояние на апатия. Над 80% от гражданите смятат, че те не са в състояние да повлияят върху приемането на решения в сферата на политиката. И въпреки това, около 30% са готови да подкрепят нова „истинска” партия.

Какво конкретно може да събуди тези граждани?

Продължителна стагнация в икономиката или остра икономическа криза. От друга страна, и без това вече се прояви прослойка от хора, сформирала се през годините на стабилност. Това са хора, които са по-обезпечени, предприемчиви, независими от държавата, сами пробили път в живота, и които изискват по-голямо уважение към себе си и по-голямо представяне на интересите им в политиката. Днешното положение явно не ги устройва. Тяхната маса ще продължава да нараства, макар и бавно, а исканията им непрекъснато ще се засилват.

Как оценявате шансовете на новите партии, които са над 160 по брой подадени заявления за създаване?

За по-голяма част от тях няма да се разчуе, защото те явно няма да попаднат във федералните канали. Телевизията ще говори за тях или с ирония, или с негативна оценка и в много голяма степен с интонация на дискредитиране. Затова мисля, че населението надали ще запомни някаква информация за тях.

Коя част от тях може реално да постигне нещо?

Ние имаме опита от 1990-те години, когато на политическата сцена се появиха над 120 политически движения и партии. От тях в избирателните списъци попадаха от 12 до 14. Общественото мнение е способно да задържи в полето на вниманието си този обем. Всъщност, те са по-малко, не повече от 5 или 7 партии. Мисля, че горе-долу това съотношение ще продължи и занапред. Техният успех зависи от това доколко активно те ще успеят да заявят за себе си, каква програма ще издигнат и дали ще имат достъп до държавната телевизия. Интернета и пресата, даже и независимата, не са достатъчни.

На какъв сегмент от избиратели могат да разчитат новите партии?

На населението на големите градове. Това е базата на модернизацията, на социалните промени. Това са нови хора, които се издигнаха буквално през последните години и които изискват реформи, и то не само политически. Те разбират, че сегашният режим блокира възможността за по-нататъшно развитие на страната, което поражда принципното и неотстранимото им несъгласие с режима. Режимът от своя страна притежава един много съществен ресурс и собствена социална база – това е индустриалната Русия, запазена от държавния социализъм: малките и средни градове, държавния сектор, пенсионерите и други хора, получаващи средства от бюджета, които се страхуват от реформи, изпитват носталгия по миналото и за които плановата икономика представлява най-адекватния вариант по отношение на представите им за държавно устройство и на характера на политическите им искания. Това е доста голяма маса от населението, която числено превъзхожда броя на модернизаторите.

Какъв процент от електоралното поле могат да завземат новите партии от това на вече съществуващите?

Новите партии ще представят много широк спектър. По-голяма част от тях ще са екзотични, не представляващи никой, и затова надали ще стигнат сериозен процент. Например националистите ще наберат не повече от 2-4%. За да получат подкрепа, партията трябва да има поне 5-7% - примерно толкова, колкото набра известният милиардер Михаил Прохоров на президентските избори. Ако той сериозно се заеме със систематична работа, то и сега ще има потенциал – около 18%.

Кога все пак може да очакваме кардинални промени?

Очевидно промените назряват, макар засега да не изглеждат достатъчно определени.