Младежкият опозиционен театър
/ брой: 91
Отчетно-изборната кампания, която тече в БСП, изведнъж взе, че се отрази на най-неочакваното място - сред младежите в партията. Вярно е, че човек обикновено има нужда от психологически упражнения за тренинг на паметта, за да се сети, че в левицата има и такива, но сега част от младите кадри на БСП изведнъж се сетиха, че им е времето да блеснат с нещо пред света, заеха революционна поза, поизлязоха зад бюрцата си и започнаха да громят Сергей Станишев по всички фронтове - по вестниците, информационните агенции и фейсбук.
В изразяването на собствено мнение няма нищо лошо. То дори трябва да бъде поощрявано, защото единствено свободната мисъл може да роди реална политика, а не нейна имитация. Антистанишевската позиция, която обаче се ражда единствено от засегнати интереси (работа, удобни местенца и други екстри) не е автентична по никакъв начин. Не съм чувал някой някога да е ограничавал свободата на изказ в БСП - всеки, който чак толкова не е можел да понася лидерът на партията, по всяко време е можел да изкаже недоволство. Дали някога сме чували някой от младите да заеме такава позиция? Абсолютно никога. Нито един от днешните гневни млади опозиционери на статуквото в БСП не се е осмелил дори да вземе думата на Национален съвет, та поне широката част от ръководството на партията за миг да чуе, че страдащата душа на младежа яростно не може да понася статуквото и иска промяна, при това незабавна. Ако човек се зарови в изявленията им, тогава дори може да открие красиви трели във възхвала на ръководството, което също е автентична позиция и срещу нея не може да се каже нищо лошо. Неавтентично е да се правиш на бунтар със задна дата. Да се представяш за недоволен, без да си даваш сметка, че има хора, които помнят. Да ставаш опозиционер в мига, в който видиш друг гръб зад себе си. Именно липсата на автентичност е проблемът на младежите в БСП. Защото, когато единствената ти позиция е никога да не си заемал позиция, няма как да искаш светът да признае мнението ти за нещо. Истинската политическа битка е тогава, когато се биеш и можеш да загубиш всичко. А не когато почваш да стреляш, но веднага щом си намериш друг работодател. Евентуален.
Днес чуваме как зловещото ръководство на БСП било порязало финансирането на младежите, уволнявало недоволните, а недоволните се разхождат с физиономии на мъченици сред политическия пейзаж и се опитват да трупат съчувствие. А е точно обратното - БСП търпя, понякога и със свръхсили капризите на част от младите, изпълняваше, каквото поискаха, а в резултат на тази дейност получи шепа гневни опозиционери, които днес театрално крещят и търсят вниманието на журналистите.
Може би на "Позитано" трябва да си открият отдел за младежки театър. Той щеше да им свърши повече работа.