Младежката безработица е проблем в цяла Европа

Ирландското председателство на Европейския съвет постави като свой основен приоритет борбата с безработицата и мерките за справяне с нея. За проблемите на младежката безработица в Европа, инициативите на Еврокомисията и предизвикателствата пред България с Ивайло Калфин разговаря Кристиела Симеонова.

"Против европейското право е някоя страна в ЕС да налага едностранно ограничения за достъпа до европейския трудов пазар"

"В България се харчат европейски пари за проекти, които не носят нищо положително за икономиката на страната"

- Г-н Калфин, покачването на младежката безработица в Европа се превърна в трайна тенденция, а статистиката е стряскаща - в най-силно засегнатите от кризата страни половината от младежите са без работа. Къде се корени проблемът според вас?
 - Разбира се, основната причина е финансовата криза. Страните с най-високо ниво на млади безработни в ЕС са тези, които са засегнати най-силно от финансовата и икономическа криза. Гърция и Испания са държавите с най-голям брой безработни младежи. Всеки втори млад човек в тези страни е безработен. А всъщност реалният брой е по-голям, тъй като има такива, които не са регистрирани в бюрата по труда. Младежите в много други страни от ЕС също изпитват сериозни затруднения при намирането на работа. На другия полюс пък са държави като Германия, Австрия, Финландия, Холандия и дори Швейцария, макар да не е в ЕС, където безработицата сред младите до 25-годишна възраст е на много по-ниско ниво. В Германия тя е 8%, а в Австрия едва 4 на сто. И там има криза, но броят на безработните младежи е значително по-малък. В тези страни работи т. нар. двойна система - за тези, които завършват, или не завършват средно образование, има две опции - или следват професионално училище, или чиракуват, т. е. работят и продължават да учат. Тук смисълът е,  че работодателите са ангажирани. Те дават заплати, а държавата им доплаща с обучението. Всички млади хора минават през тези системи и си намират работа, защото работодателят е заинтересован от крайния резултат. Целта на тези програми е да се улесни преходът от училище към професионалното развитие, като се даде възможност за получаване на така търсения от потенциалните работодатели трудов опит по специалността. На 1 март ще се проведе конференция в София, на която съм поканил експерти от Австрия и Швейцария, които да разяснят именно как работят тези двойни системи.
- Наблюдава се и по-страшна тенденция. Предвид застаряващото население на Стария континент, все повече млади хора, търсейки изход от кризата, напускат Европа. Как реагира ЕС на този проблем?
- Да, младите хора, особено от южните части на континента, вече не само напускат своите страни, но бягат и от Европа. Испански млади специалисти например вместо да търсят мобилност в Европа, отиват в Латинска Америка. И след време, когато потрябват на страната си, тя няма как да ги върне. Затова социалдемократите в Европарламента настояват двойната система, за която споменах, да се превърне в европейска. Това пак е вид младежка гаранция.
- Добра идея, но дали няма да остане само на хартия. Все пак от доста време се обсъжда въвеждането на младежка гаранция. А само да си говорим колко лошо е положението, цитирайки поредната статистика, смисъл няма.
- От 2 години насам Партията на европейските социалисти настоява за въвеждането на младежка гаранция, при която младите хора се ангажират в допълнително обучение и работа. Вече има напредък, тъй като в края на миналата година инициативата беше официално предложена от Европейската комисия. Следващата ни цел е тези предложения да се превърнат в законодателна норма и да бъдат адекватно финансирани.
- Какви средства ще са нужни за осъществяването на тази идея предвид високия брой на младежите, които нито работят, нито учат?
- По-скоро мога да кажа какви са загубите от броя на неработещите и неучещите младежи. Европейската комисия е изчислила, че младежката безработица струва 153 милиарда евро годишно на правителствата на 27-те страни членки от социални обезщетения и загуба на данъчни приходи. Ако половината от тези пари се използват за финансирането на младежки гаранции, би се постигнал значителен ефект.
- Откъде ще дойдат тези средства - само от еврофондовете?
- В голяма степен решението за това с какви средства ще се финансират тези схеми зависи и от размера на дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г. 70% увеличение на средствата за програмите за младежка мобилност и за сътрудничество в областта на науката е предложила Еврокомисията за този период. Опитите за неговото значително съкращаване обаче ще засегнат в най-голяма степен структурните фондове - основното гориво за новите програми за младежка заетост. Размерът на европейския бюджет привидно изглежда голям (приблизително 1000 млрд. евро), но разделен на седем години и като дял от европейския БВП, бюджетът е около един процент от това, което генерира европейската икономика. Бюджетът на ЕС е около 40-50 пъти по-малък от сумата на националните бюджети на държавите членки. В същото време очакванията са много големи - всички искат Европа да реши много проблеми - безработица, научни изследвания, инфраструктура и т.н. А в един момент парите свършват. Наистина високата младежка безработица е основен проблем в цяла Европа. Трябва да насочим усилията си натам. И най-важното е мерките да се вземат сега, защото след няколко години положението ще стане още по-страшно. Затова трябва да се инвестират не само европейски пари, но и пари от националния бюджет.
- Какви са проблемите пред българските младежи при интегрирането на трудовия пазар в Европа?
- Смисълът на Европейския съюз са интеграцията и свободното движение не само на стоки и капитали, но и на граждани. За да може подходящите хора с подходящата професия да отидат на подходящото място, където имат нужда от тях. От 2014 г. ограниченията на пазарите на труда за българите падат и смятам, че Великобритания няма никакви основания за притеснение, каквото демонстрира от доста време насам. Обединеното кралство няма да пострада от българските граждани, дори напротив. Дали като строители, или пък инженери, българите само могат да допринесат за развитието на икономиката на Острова, но не и да навредят. Нито едно опасение за натиск върху британските социални системи или пазара на недвижими имоти от страна на българите, работещи и учещи във Великобритания, не се е оправдало досега. Против европейското право е някоя страна в ЕС да налага едностранно ограничения за достъпа до европейския трудов пазар, за каквито се говори в последно време в Обединеното кралство.
- Над 30% от хората до 25 години у нас са без работа. Почти 24 на сто нито работят, нито учат. Какви са предизвикателствата пред България?
- И като прибавим към тези цифри и броя на нерегистрираните безработни! Всичките твърдения на управляващите за финансовата стабилност на България са меко казано несериозни. Действителността е съвсем различна. Ето, вземете за пример развитието на казуса с ВМЗ-Сопот. Премиерът решава, че трябва да се съкратят 700-800 работници от завода. И къде ще отидат след това, какво ще работят? Лавандула ли, рози ли да отглеждат?
България трябва да постави като приоритет разходите за конкурентоспособност, обучение и наука. Проблемът при нас е как се усвояват средствата от еврофондовете и за какво се използват. В България се харчат европейски пари за проекти, които не носят нищо положително за икономиката на страната. Ето и най-актуалният пример, който стана повод за широка обществена дискусия - проектът, спечелен от поп-фолк фирмата. Поредният пример за това как ние харчим европейски пари, но абсолютно безсмислено за конкурентността и експортния потенциал на икономиката. Това са безумни европейски инвестиции.
- Има ли рецепта за справяне с високия брой безработни младежи в България?
- Трябва да се възползваме от примера на страни като Австрия и Германия, където схемите за младежка заетост работят доста успешно. Разбира се, не можем да ги копираме напълно, но поне ще ни послужат за пример. Най-важното условие е да се инвестира в бизнес, който има бъдеще. Работодателят трябва да е заинтересован и да осъзнае ползата за себе си от наемането на млади кадри. Но най-важното предизвикателство пред нас е да създадем такива условия за младите, че да ги задържим в страната. Разбира се, и сега съществуват програми за младежка заетост, от които младите могат да се възползват, "Еразъм" е най-успешната програма за младежки обмен...
- Да, но се появиха информации, че "Еразъм" е пред срив...
- През октомври-ноември миналата година възникна финансов проблем при тази програма, защото тя е най-добре работещата.100% от средствата по нея се харчат и те имат ефект. Очевидно е, че тези вложени средства се връщат многократно в националните икономики. Това, което европейският бюджет отделя за младежка мобилност, е изключително важно.
- Съществува обаче и друг момент - включваш се в програма за заетост за срок от 6, 9 месеца или година и после какво следва - поредният курс? Порочният кръг се затваря, тъй като безработицата като цяло в Европа се покачва?
- Да, отпускат се пари от еврофондовете по програма. Някой работодател ги усвоява, а същевременно стажантът само разнася папки или кафе, без да придобива някакви знания или умения. А после отново се връща в изходно положение. Някои от ГЕРБ наричат това "младежка гаранция" без никакво основание.  Доколкото ми е известно под 10% от българските младежи остават на работа, след като свърши програмата. Задачата е да се убеди работодателят, който вече е отделил време и средства, за да накара този човек да работи и да се научи, че в бъдеще ще има полза от него и трябва да го задържи на работа. Той вече е ценен кадър. Идеята ни е да започне да се прави законодателство в тази област.
- На лекцията, която изнесохте наскоро пред студенти по политология в Софийския университет, обявихте учредяването на награда. Разяснете малко повече същността и целта на този конкурс!
- Инициативата за лекцията всъщност дойде от Студентския клуб на политолога. Самите студенти пожелаха да се проведе дебат относно проблемите на трудовия пазар в Европа и предизвикателствата пред България, за да дадат гласност на проблема с младежката безработица. Много често те имат много добри идеи. Най-добрите работи по темата за общия трудов пазар в ЕС и предизвикателствата пред младежите ще представя на моите колеги в Европейския парламент и съответно победителите ще имат възможността да посетят евроинституциите, да се запознаят с хората, които изработват различните проекти и политиките за борба с младежката безработица в ЕС.
- Това е чудесна инициатива. Личният контакт е доста ползотворен. Така евроинституциите и решенията, които се взимат в тях, няма да изглеждат толкова далечни.
- Да, безспорно опитът от първо лице е най-полезен.

За съжаление расте и броят на младежите, които остават без образование

Без работа, но не без надежда, пише на тениската на този младеж