Митове и истини за Рождество и Христос

Векове наред човечеството отбелязва Рождество Христово и коледните празници. И днес европейските градове са облени в светлина, а малките деца с трепет очакват Дядо Коледа, който им носи подаръци. Продължава и разговорът около личността на Исус Христос. Кои е той - Син Божи или реална историческа личност, социален реформатор, обичан от масите и ненавиждан от фарисеите.

Становището на църквата за Христос е известно, изложено е в първото Верую, съставено от Константинополския събор през 381 г.
"... Вярваме в един Бог, Отец Вседържател. Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Исус Христос. Синът Божи, който е роден от Отца... Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти чрез Духа Светаго от Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда, и бе погребан...; И възлезе на небесата - и седи отдясно на Отца и пак ще дойде със слава да съди и живи, и мъртви, и царството му не ще има край..."
Веруюто не пропуска и институцията:  "Една свята католическа и апостолска църква", гаранция за упражняване на вярата, в която трябва да вложим сърцето си. Църквата е мястото, където ще се извършва обредът на вярата -

кръщение, изповед, опрощение на греховете

Рождество Христово

 Вярващият е надарен с "политическия апарат", който му внушава да очаква несравнимата с никакъв човешки дар отплата: възкресението на мъртвите и живот в бъдещите векове.
Легендата разказва за непорочното зачатие на Дева Мария, раждането на младенеца във Витлеем; сияйната звезда, която води тримата персийски мъдреци да му се поклонят и поднесат дарове и др.
Формиран е и ритуалът за Рождественската нощ, коледните празници и свързването им с легендата за свети Никола.
Свети Николай Мирликийски бил римокатолически епископ в градчето Мирта, на брега на Егейско море. Роден е през втората половина на III век. Извършил много добри дела. Допринесъл за успеха на Никейския събор  (325 г.) и с това завоювал авторитет сред духовенството.  Населението го почитало и когато починал, го погребали на скалист хълм, близо до малката черква, в която служил през целия си живот.
През 1099 г. рицарите на Конрад Монфератски, които се завръщали от кръстоносен поход, откраднали мощите му и ги пренесли в Бари - Италия, където се пазят и до днес, а Ватикана го обявил за светец. Частица от неговите мощи се пази и у нас в храма  "Свети Николай" в София. В България има повече от 30 църкви, които носят неговото име.
В България източноправославната църква отбелязва Рождественската нощ (Бъдни вечер) с редица

отблясъци от езическите времена

 - горящия в огнището пън, наречен бъдник, задължителните нечетен брой постни ястия, каденето с тамян и други старинни обичаи.
Исус принадлежал на сектата на есеите - т.нар. чисти последователи на Мойсей За есеите се знае, че са живели в пещери в планината Еин Геди, на около 40 км от Кумран.
Около 20-годишен, с група единомишленици, предприел продължително пътешествие - обходил Персия, Индия, Хималаите, Тибет. Прекрасно познавал учението на йогите, будизма, тибетската медицина. Даже от съвременна гледна точка бил изключителен екстрасенс. Нa фона на закостенелите фарисеи и консервативните книжници, масите възприемали Христос като носител на съвършено ново социално учение. Това категорично настройвало властващите, които сътрудничели на римляните против него.
Оформя се ново отношение към Христос - като към историческа личност, човек, но не и Син Божи. Карикатуристи и музиканти започват да си позволяват "волности" с Христос. Датският карикатурист Бидструп публикува серия карикатури за сътворението на света и за живота на Христос; в САЩ Андрю Лойд Уебър композира операта "Исус Христос супер звезда", а Ватикана не може да спре нейният колосален успех. В по-ново време някои изследователи твърдят, че са

открили "тайно семейство на Христос"

 а през 70-те години на миналия век "Бийтълс"-ите в изблик на еуфория се изцепват: "Ние сме по-велики и от Христос!"
Но откъде тръгва християнството?
То се разпространява масово в Римската империя първоначално сред робите и беднотата - привличат ги демократизмът на учението на Христос, обещанието за лично спасение и Възкресение, за блаженство след смъртта в другия свят. Но тези черти на християнската религия имат дълбоки корени в Египет.
Преди повече от 5 хиляди години в делтата на река Нил е създаден митът за Бога, който страда и умира като човек, а след Възкресението става пазител на мъртвите, властелин в Отвъдния свят.
През VI-V век до н.е. култът към богинята майка Изида (напомня за образа на Дева Мария) прониква в древна Гърция и в елинските храмове се издигат статуи на Изида. Богинята майка се е смятала за покровителка и на древна Лютеция. Далеч след като Франция е приела християнството, богинята

Изида е смятана за християнска светица

 и до 1514 г. нейната статуя стои на южната стена на абатството Сен Жермен дьо Пpе.
Египетското изкуство първо в света създава и поетичния символ на майчинството - жената с малко дете в ръце. Изида се изобразява като майка, която кърми своя син Хор или го държи на коленете си.
Озирис, както и Христос след своето възкресение, не се завръща на Земята сред хората, а отива в Отвъдния свят, в Царството на мъртвите - управлява египетския рай "Полята на даровете".
Известният от "Евангелието на Матея" израз на Христос: "Който вади меч, от меч умира ", всъщност принадлежи на фараон Петубаст: "Който пронизва с меч, от него ще умре".
Големият познавач на древния епос проф. Петер Йенсен отива още по-далеч. Той твърди, че евангелските образи на Йоан Кръстител, Исус Христос и апостол Павел са "частица" от древношумерския епос. Нещо повече! Според него значителна част от древногръцките и древноримските сказания, скандинавските саги и индийския епос, митовете за Буда и пророка Мохамед са само регионални версии на "Епоса за Гилгамеш".
Като се опитва да дешифрира задкулисните тайни на тамплиерите, друг изследовател - Щефан Ердман - смята, че те имали информация за "странни аналогии" между Мойсей и египетския фараон Ехнатон и

аналогии между Исус и фараона Тутанкамон

 Допуска, че ерусалимските "книжници" са подправили двамата фараони и са ги обявили за евреи. Ердман твърди, че тамплиерите са мостът между много древни идеи, включително и легендата за Христос и съвременността.
Издигат се и още по-фантастични хипотези - че древните жители на Двуречието (Асирия и Вавилон) са прекосили Атлантическия океан, достигнали са бреговете на Америка и предали на тамошните жители своите строителни познания, религиозна култура, митове и т.н.
В работите на известния учен Веррила се изброяват повече от 40 случая на съвпадение на културата на шумерите и на древните перуанци. Американският изследовател Х.С.Фергюсън пък открива 298 елемента на сходства между шумерската цивилизация и цивилизацията на древните жители на Мексико.
В тази културно-религиозна плетеница

своето място има и България

 по-точно древните жители на местата, където живеем днес ние, българите.
Любителят-изследовател Стефан Юруков в своето изследване "Животът на Христос" (1939 г.) издига своята фантастична в онези години хипотеза, че преди хилядолетия жителите на тази земя са поддържали контакти с древния Египет и даже със страните на Двуречието.
За древните траки, които тогава са населявали тези места, по онова време не е било известно нищо и версията даже не била забелязана.
Днес обаче някои учени (а също и кметът на Малко Търново) смятат, че в околностите на града се намира гробницата на египетската богиня Бастед, изобразявана като жена с глава на котка. Очевидци твърдят, че в определени дни около светилището в полунощ се появява в цял ръст женска фигура, приличаща на египетската богиня. Други пък виждали фигура на млад мъж, облян в светлина, който бавно се извисявал към небето и смятат, че това би могъл да бъде Христос.
Различни хипотези с различна аргументация, които все пак се нуждаят от още доказателства.
Все повече се налага становището, че сходството на материалната и духовната култура, а също и на митовете на Шумер, Вавилон, древния Египет и на Европа, Азия, Америка и Океания се обяснява не толкова със заимстване, а със сходството на пътищата при обективното развитие на обществото.