24 Октомври 2020събота10:03 ч.

Страсти

Мисли по повод едно интервю

/ брой: 169

автор:Евгений Гиндев

visibility 1840

На 19.07.2010 г. в. ДУМА препечата от в. "Гласове" интервю с д-р Николай Михайлов, доскоро близък сподвижник на Иван Костов, а сега - не знам какъв. Казано честно, мотивите за препечатката не са ми много ясни, но за мен се оказа полезно - мъча се да следя изявите на д-р Михайлов, но не винаги успявам. Чета неговите материали, тъй като те ми дават възможност да навляза - разбира се, на дилетантско равнище - в преддверията на психиатрията, така да се каже, да я опредметя. Интервюто на д-р Михайлов ми помага да надникна в психиатричния, подсъзнателен свят на: (а) управлението на ГЕРБ; (б) на народа, тълпата; (в) на "Тато", на неговите скъсани чорапи и на мръсния социализъм; (г) на висшистите-чалгаджии; (д) на мрачното бъдеще, където ще "се забавляваме с фолк, малцинствени проблеми и с изчерпания пенсионен фонд". Очевидно интервюто е вик на неговата "измъчена" душа, пречупен през професионалните му умения, нещо като психиатричен разрез на българското съвремие. В това няма лошо, дори напротив, особено ако води до практически съдържателни резултати. По това се струва да се кажат няколко думи, тъй като са засегнати интересни проблеми.
За съжаление от много вярно забелязани факти д-р Михайлов прави умозрителни заключения. Той като че ли слага диагнози, без да предлага лечения, като ни оставя на произвола на процеса. Това прилича на поза, на показ на самовлюбеност от позицията на професионалнато величие - аз ви казвам, а вие там се оправяйте, ако можете. Това е признак на високомерие. Честното и отговорното говорене с хората, с обществото, с народа, предполага по-друг изказ и по-друга лексика.
Управлението на ГЕРБ може да е "обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност", но в никакъв случай не е случайно. И са много интересни причините за тази политическа некадърност. Имам усещането, че д-р Михайлов има, макар и много малка, но явна заслуга за този синдром. Изводът, че "високите цели са над националния ни ръст (три национални катастрофи)", е съвсем произволен и се мъчи да ни втълпи, че ние, българите, сме исторически джуджета, което може да е вярно, но е вярно за почти всички народи по света - не виждам някакви титани днес нито в САЩ, нито в ЕС, нито на друго място. Описанието на социализма е плод на мирогледни заблуди и прилича на опит с психиатрични знания да се поправя развален автомобил. Наистина диагнозата "деградация чрез утопично извисяване" е много интересна и се надявам да е нова дума в психиатрията, защото ми идва наум, че тя може с пълно основание да се постави на света, в който ние днес живеем, с минимална корекция: "деградация чрез утопично принизяване". Жалко се говори за "първородния грях на българския капитализъм", но веднага се приравнява "справедливостта" със "завистта", което е също теоретична новост, към действието на която може да се причисли и д-р Михайлов.
Малко учудващо д-р Михайлов се нахвърля върху висшистите, като говори за прослойка с "известни изключения", едно от които читателите не е трудно да идентифицират. Те били "нисък жанр", защото, видите ли, "от прозорците на Студентския град например се чуват само жизнеутвърждаващи парчета. Зверска чалга на водопади. Един интелектуалец нарече чалгата "жанр на радостта". Нямам идея как това може да се произнесе, но благодарение на тази пошла мисъл разбирам защо  тези хора подкрепят Б. Б." Казаното звучи малко изкуствено и твърде извратено.
Следва разчепкване на несъстоялото се ДСБ, за да се стигне до умопомрачителното заключение: "Нищо не може да се преодолее. Всичко си е на мястото. Не виждам размечтани за политическо представителство, а видиотени сектантски ядра. Обратно, чувам обобщения за слабост на националния разум и тъга по несбъднатата емиграция. Ще се редят управления, повече или по-малко нескопосани, ще ни лидират повече или по-малко невменяеми бърдокви. България ще се европеизира бавно, с поемане на малки дози разум и с поглъщане на големи дози постмодерен нихилизъм. Младите поколения ще се разбягват по пътищата на своето осъществяване. Тук ще се забавляваме с фолк, малцинствени проблеми и с изчерпания пенсионен фонд."
Интервюто на д-р Михайлов е "преходно изтощение", умножено по "утопично извисяване" и повдигнато на степен "опустошителния комплимент" на умореното собствено его.

Слънчева събота, температури до 26 градуса

автор:Дума

visibility 80

1589 са новите случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 92

Леглата за ковид пациенти се запълват за минути

автор:Дума

visibility 208

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 705

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 368

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 201

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 619

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 871

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 405

/ брой: 202

Датата

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ