Мисирките са тук

Бойко Борисов нарекъл няколко журналистки мисирки. Всеки ден той се подиграва не само със журналисти, но и с лекари, професори, учители, полицаи и обикновени български граждани. В началото беше скандално, после стана смешно, а сега... Май вече привикнахме. Превъзпитаха ни през последните десетина година. Не за първи път Борисов си позволява обиди. Освен това не е и единственият политик с подобни изяви. Цялото възмущение от подобно поведение обикновено се изчерпва в 2-3 гневни текста, някоя бясна публикация в социалните мрежи, евентуално позиция на част от гилдията и... Всичко замира след ден-два. Някои медии дори не отбелязват поредната изцепка.

Борисов е прав. Мисирки и мисири шестват в медиите. Че даже и овце, червеи и плужеци. Най-общо - безгръбначни. Гилдията сама се постави в тази не толкова удобна поза. Всичко започва от сервилниченето, което медийни шефове прилагат към силните на деня. Минава през опитите за самосъхранение на журналистите, и е обилно гарнирано с лично его и желание за публична изява пред прожекторите, уж за да се хване "новината на деня". 

Уви, много български журналисти са загубили самоуважението си. Притъпяват огорчението си от случващото се с мантри "ама аз не съм такъв/такава". Всеки път, когато премиерското тяло се появи, към него се впуска сюрия микрофони. Да, не всички са ходещи стойки за техника. Но гледката за търчащите след политиците журналисти, буди асоциации със стадо пуйки, например. Особено, когато колегите започнат да се карат помежду си, а операторите се блъскат, за да намерят "по-добрия ъгъл". За крайно "интелигентите" въпроси ще замълчим. Като капак на всичко колеги търпят да бъдат заплашвани, обиждани и игнорирани от тези, които сами би трябвало да търсят вниманието им.

Някой трябва да напомни на Борисов, а и на тези като него, че журналистите са там и в тяхна услуга - да покажат и да разкажат за техните намерения, идеи, политики. Принципът не трябва да е "мачкай, за да не те мачкат", а "уважавай, за да те уважават". Ако премиерът обижда - трябва ли да го търпим? Въпрос на лично самоуважение е да не толерираме подобен подход. В противен случай наистина сме пуйки, стойки за микрофон или нещо друго, не толкова достойно. 

Само преди дни в Лондон екипът на Борис Джонсън се опита да изгони репортери на издания като "Мирър" и "Индипендънт". Това скандализира останалите журналисти и всички излязоха колективно. Ход, който освен признак на солидарност е и грижа за професията. Журналистите показаха, че те са тези, които решават кой и какво да бъде отразено. Когато се отнасяш зле с нас, и ние ще се отнасяме така - по този начин трябва да се чете подходът им.

Ако мълчим и търпим поведението на Борисов, той ще продължи да се отнася към журналистите както му се харесва. Време е да му дадем урок. На тези като него също. Всички знаем как става това, въпросът е да ни стиска, а издателите и шефовете би трябвало да ни подкрепят. Зрители, читатели и слушатели ще ни разберат. Особено ако се поставят на наше място. Не позволявайте да ви/ни обиждат!