10 Юли 2020петък19:31 ч.

"Минутите" на страната ни изтичат неумолимо

Поведението на България стана заплаха не само за нашата, а и за международната сигурност

/ брой: 143

автор:Дума

visibility 1142

Тихомир Стойчев   

Каквито и разговори да се водят за настоящето и бъдещето на националната сигурност на България, мненията се обединяват около безусловна необходимост от участие в трансграничните енергийни проекти. Много се говори и за необходимостта от диверсификация, т.е. осигуряване на независимост и алтернативи за доставките. Никой обаче не се наема, повтаряйки папагалски заучените фрази, да обясни като как ще си осигурим тези "алтернативи".
Безспорно е, че в новата външнополитическа ориентация на страната ни доминират западно- либералният модел и изграждането на стабилни връзки с ЕС и САЩ. Чудесно би било обаче, ако тези "нови вектори на дружбата" могат да пуснат енергия.
Всъщност от думите на премиера Борисов, изречени при срещата му с посланиците от страните от ЕС, се разбра, че той е за отказ от строителството на АЕЦ "Белене" и нефтопровода Бургас-Александруполис, макар неговата позиция да е предшествана от официално приети и оповестени решения. Мотивите му: нефтопроводът преминава през охранявани природни резервати и строителството му не се одобрява от местните жители, докато АЕЦ трябвало да бъде "замразен до намирането на задгранични стратегически инвеститори" и уточняване кога България ще възстанови вложенията си.
Всъщност България почти не участва в проекта на нефтопровода, макар нейните задължения да достигат 4,88 млн. долара. Меморандум за реализация на този проект е подписан между Русия, Гърция и България още през 2004 г. На тази основа е създаден и операторът Trans-Balkan Pipeline B.V. (в който 51% от акциите са на Русия и по 24,5% се поделят между Гърция и България). През август 2009 г. Русия чрез "Транснефт" и "Роснефт" заяви участието си в нефтопровода  Самсун-Джейхан (мощност 75 млн. т годишно), където нейни партньори са италианската ENI и турската фирма Calik, но не пожела да се откаже от реализацията на "Бургас-Александруполис". Напротив, предвиждаше по него да транспортира по- скъпия, нискосернист нефт КТК, докато по-евтиният се транспортира по тръбата за Турция.
Що се отнася до проекта за строителството на нова АЕЦ, неговата предварителна стойност към времето на подписване на контракта е 4 млрд. евро, като Русия предложи да финасира строителството срещу кредит или правото да изкупи част от завършеното съоръжение. Срокът на съглашението с НЕК изтича в края на септември, а отказът от "Белене" предвижда изплащане на неустойки, които могат да достигнат един милиард.
Да не говорим за сериозни ангажименти и доверие - ще последват изводи, че България не разполага с политически и управленски капацитет, след като

не сме в състояние да следваме собствените си интереси.

България за пореден път показа в каква голяма степен нейната политика е зависима от политическата конюктура и нечии моментни хрумвания.
Руската страна предприе незабавни мерки и не личи те да са продиктувани от политически съображения и емоции... Само - икономическа целесъобразност и пазарни правила. Всъщност никой от руска страна официално не се опита да ни поучава. Това обаче не попречи газовият гигант "Газпром" да реагира светкавично. Оттам официално обявиха, че започват подготовката на технико- икономически разчет за осигуряване на алтернативен маршрут за Южен поток (South Stream) през Румъния. Въпросът с участието на Румъния в "Южен поток" не е съвсем нов. Още през февруари т.г. зам.-председателят на "Газпром" проведе в Букурещ поредица от срещи с висши чиновници от румънската енергетика, след което се появи оскъдна информация, че е отправена покана към румънската Transgaz да вземе участие в проекта и че дори е възможно учредяване на гръцко-румънска компания за целта. Почти по същото време министър-председателят на Гърция Папандреу проведе преговори в Москва с руския си колега Путин. Предмет на разговорите е осигуряването на вътрешноевропейска подкрепа за газопровода "Южен поток".
Гърция е поела ангажименти да лобира пред европейските институции, като си сътрудничи с други европейски държави, за да може той да бъде включен в трансевропейската енергийна мрежа. Тогава руските медии не пропуснаха да припомнят съществуването и на проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис, а миналата сряда стана факт обсъждането между директора на руския енергиен гигант Алексей Милер и министъра на икономиката, търовията и деловите среди на Румъния Адриян Видану, на която присъстваха и шефовете на Romgaz S. A. и Trnsgaz S.A. Марчел Питею и Флорин Мунтян.
Промяната в отношенията между руската и румънската страна е нов момент, доколкото доскоро беше официално известно твърдото решение на "Газпром" да строи газопровод, отвеждащ суровина до Румъния без продължение за трети страни. Светкавичната реакция след

неизяснената и колеблива българска позиция

по неучастието ни в международните енергийни проекти, както и достатъчно високото ниво на участниците в срещата, сочи, че минутите на България изтичат неумолимо. Нашата позиция ще се окаже фатална единствено за намеренията на Гърция да участва в руските проекти. А това в условията на дълбоката икономическа и финансова криза може да се окаже непоносима тежест за икономиките и стабилността на двете балкански страни. Рязката промяна в руското поведение основно се обяснява (освен с изказването на премиера Борисов от миналата седмица) и с това, че след идването на неговото провителство през 2009 г. на практика са спрени финансиранията от българска страна на съвместните енергийни проекти.
С реализирането на газопровода South Stream, чиято пропускателна способност се изчислява предварително на 63 млрд. куб. м газ, се цели осигуряването на газ за Гърция, Австрия, Италия Сърбия, Унгария и Словения. Стойността на проекта се изчислява на около 8,6 млрд. евро. Предварително бяха подписани съглашения за неговата реализация между Русия, България, Сърбия, Унгария, Словения, Гърция и Хърватия.  Русия и Хърватия подписаха междуправителствено съглашение за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на "Южен поток" през хърватска територия, а актът беше скрепен с подписите на премиерите на двете страни Владимир Путин и Ядранка. Новата ситуация може да обърка плановете и на такива инвеститори като италианската Eni (разделила си по 50% с руснаците), както и очакващата да получи дял от 20% френска EdF.
Преди дни представителят на "Газпром" Сергей Куприянов заяви, че преговорите в рамките на Южен поток с България все пак продължават. След ден обаче това беше опровергано от... зам.-министъра на външните работи Марин Райков, който отсече, че докато "Южен поток" "поражда много въпроси", по- важен за страната може да се окаже "Набуко". Дали пък липсата или ограничаването на алтернативи не означава диверсификация за нас?
Генералният директор на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин призна, че между "Газпром" и България

съществуват още противоречия

едно от които е настояването на официална София за изключване от бъдещите доставки на посредника "Овергаз Инк", където "Газпром" и Овергаз-холдинг" държат по 50 %. 
Но все пак, според експерти, все още не всичко е загубено за България. Възможно е да се постигне алтернативна договореност - едната част от "Южен поток" да мине през България до Гърция и Италия, а другата от Румъния да продължи за Сърбия, Унгария, Австрия, Словения и Северна Италия. Така  проектът дори ще намали себестойността си.
Румъния обаче вече се подсигури допълнитеилно. Адриян Видяну подписа меморандум за доставка на газ от Азербайджан, който да бъде транспортиран с танкери през Черно море. Експерти настояват, че Южен поток при всички случаи ще бъде многократно по-печеливш за румънците.
А докато България е непоследователна и непредвидима, другите страни постъпват различно и прагматично. Австрия например демонстрира склонност да осигури за "Газпром" монополни условия, каквито конкурентният проект Nabucco е получил през 2008 г. В Русия е публикуван текстът на междуправителственото съглашение между Русия и Австрия, подписано на 24 април във Виена при посещението на министър-председателя Владимир Путин. Споразумението предвижда смесеното дружество между "Газпром" и австрийската OMV да участва в строителството и експлоатацията на газопровода през австрийска територия, като достъпът на трети лица бъде отнет. С това се очаква получаване на статус TEN (трансевропейска мрежа), който се присвоява от Еврокомисията за ключови проекти, насочени към осигуряване на трайно устойчиво развитие и надеждност.
Такъв статус по молба на Австрия, Румъния, България и Унгария през 2008 г. е бил даден на  Nord Stream в частта, преминаваща през Германия. Предвижда се също Виена да осигури най- благоприятен митнически и данъчен режим за руските си партньори, като

"Южен поток" бъде освободен от плащане на ДДС


при внос на оборудване и системи, а ако има плащане на ДДС по някои доставки, то да бъде ускорявано тяхното възстановяване. Договорът  предвижда Австрия да се въздържа от приемане на законодателство, което да може да се отрази негативно на проекта или експлоатацията на газопровода за рамките на неговото окончателно изплащане.
Така формираната благоприятна международна среда за реализиране на трансграничните енергийни проекти и подкрепата, която те получават от европейските страни, през чиито територии  преминават или завършват, рязко контрастират с прибързано демонстрираната позиция от премиера Борисов за отказ от участието на България. При това положение стои открит въпросът за политическото лице на България и за опасността от изпадането й в изолация.
Наскоро стана факт проектът на правителството за Стратегия за национална сигурност, в чийто преамбюл се твърди, че тя трябва да бъде разглеждана като основа за разбиране, планиране и осъществяване на политиката за сигурност. В основата на проекта са залегнали изискванията за националните интереси, както и неделимостта на собствената сигурност от тази на региона, Европа и света. Специално място е отделено на обосновката, че стратегически международни транспортни и енергийни проекти повишават степента на определеност на средата за сигурност. Защото енергийната сигурност е не само елемент на националната, но и

предпоставка за икономическа стабилност


Видима е задълбочаваща се зависимост от жизненоважни ресурси, а проблемите в тази област се превръщат в един от най-сериозните рискове за всички страни. Май с поведението си България ще се окаже рисков фактор не само за своята, а и за международната сигурност.
Така че - кому да вярваме? На непремерените фрази или на декларираната "дългосрочна воля"?

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 130

Турция обяви "Св. София" за джамия

автор:Дума

visibility 57

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 404

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 367

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1028

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ