Михаил Тал - гениалният шахматен вълшебник

На 9 ноември се навършиха 75 г. от рождението на Михаил Тал - "вълшебникът от Рига", "пиратът на шахматната дъска", осмият световен шампион, чийто авантюристичен стил на игра не само му донесе огромна популярност, но и привлече към шахматното изкуство огромен брой нови поклонници. На 9 ноември 1936 г. в Рига, в семейството на лекари се ражда Михаил Тал. Той е изключително надарено дете: на 3 г. може да чете, а на 5 вече умножава наум трицифрени числа. След първи клас преминава направо в трети, а на 15 г. завършва училище и става най-младият студент във филологическия факултет на Рижкия университет. По това време вече говори свободно седем езика.
Спрямо съвременните стандарти Тал се научава да играе шах сравнително късно - едва на 10 г. Успехите му обаче идват бързо - на 17 вече е шампион на Латвия, а на 21 за първи път печели първенството на СССР (1957). През следващата година феноменалният талант доказва, че успехът му не е случаен, и отново триумфира в съветския шампионат. След това печели и междузоналния турнир в Порторож - важен етап в битката за световната корона.
Тал се втурва в големия шах, когато там цари безметежното спокойствие и пълната доминация на последователите на строгата позиционна игра начело с Ботвиник и Смислов. Движейки се стремглаво към световния шахматен трон, той демонстрира необикновено бърза мисъл, точен разчет, неудържима фантазия, риск, издигнат в култ - обича непрекъснато да жертва фигури, тъй като те му "пречат" да владее игровата инициатива. А без нея той, както се казва, се задъхва. Мнозина просто не разбират логиката на ходовете на Тал. Съперниците му смятат неговата игра за блъф, а жертвите му - за некоректни. Много от тях са убедени, че той просто хипнотизира противниците си, и не са редки случаите, когато именити гросмайстори като Пол Бенкьо например идват за партиите си с Тал с черни очила. Това обаче не пречи на младия талант да бележи нови успехи. Идва и редът на решаващото изпитание - мач за световната корона срещу Михаил Ботвиник.
Москва, 1960 г. Срещата на двамата Михаиловци. Единият е на 49 г., а другият - на 23. Единият е шахматен класик, другият - неспокоен търсач на приключения. Още първата партия от мача разсейва всички съмнения - претендентът печели в блестящ, атакуващ, чисто талевски стил. Веднъж поел лидерството, Тал не го изпуска. След седем партии превесът на Тал достига 3 т. - 5:2. С цената на големи усилия Ботвиник успява да съкрати разликата до 4:5, но това е всичко, което може да направи. Тал уверено възстановява преимуществото си и, спечелвайки мача с 12,5:8,5, на 23 г. става най-младият световен шампион в историята на шаха.
Впоследствие Тал преживява нови върхове и спадове, поставя нови рекорди. (През 1972 г. прави серия от 83 (!) партии без загуба, печелейки пет първи места поред.) Две години по-късно подобрява постижението си на 93 партии без поражение в 7 поредни турнира. През 1980 г. фиксира нова серия без загуби - 80 партии. А през февруари 1988 г. затвърждава славата си на непобедим блицьор, спечелвайки първото световно първенство на ФИДЕ по блиц, където оставя след себе си и Каспаров, и Карпов.
Болните бъбреци, от които страда през целия си живот, както и нездравословните навици, от които не намира сили и желание да се откаже, слагат твърде рано край на живота на този забележителен шахматист. Тал умира на 55 г., оставяйки след себе си забележителни партии, многобройни легенди и неразгадани загадки.


А. Остраускас - М. Тал, Вилнюс, 1955 г.
Черните на ход печелят.
Отговор: 1ЕОg2+ 2.Цg2 Тf2+ с печалба на дамата и неизбежен мат.

Гениалният шахматен фантазьор беше бохем и в живота

Младият Тал е непреодолимо препятствие за съвременниците си