Между шамарите

Антон Гицов

Вече се случи това, което отдавна се предполагаше, че ще се случи - Русия най-сетне отвърна на налаганите й санкции, като спря вноса на важни селскостопански стоки и хранителни продукти от страните, подкрепили санкциите срещу нея. Това се отнася и за България.
Ефектът върху икономиката ни, колкото и да ни уверяват, че ще е незначителен, ще е болезнен. Ще загубим малкото запазено от важния руски пазар, голямата част от който безвъзвратно загубихме през годините на прехода, в които повечето от държавниците ни провеждаха русофобска политика. Сега страни като Турция, Сърбия и други страни ще се наместят на наше място и връщането ни един ден на този пазар вече е поставено под въпрос.
До това положение се стигна, след като българските управници съвършено безсмислено и в ущърб на националния интерес сляпо следваха указанията на САЩ и ЕС за санкции срещу Русия.
Нека припомним: всичко започна с преврата, извършен в Украйна от крайно десни сили, и незабавната заявка на новите управляващи Украйна да бъде приета в НАТО. Нито преобладаващото руско население на Крим - изконна руска територия, подарена от Хрущов през 1956 г. на Украйна, нито самата Русия можеха да допуснат руският военен флот да бъде изхвърлен от Севастопол, като се отреже пътят на Русия към океаните през Босфора и Дарданелите, и там да се настанят военноморски флоти на НАТО. Крим се присъедини към Русия чрез референдум, без нито една руска военна част да навлезе в полуострова. Оскърбени от отмяната на руския език като втори официален от новите украински управляващи и също нежелаещи да останат част от една държава, която се стреми да стане част от НАТО, която вече е обградила Русия с присъединили се към НАТО бивши съветски републики - Литва, Латвия и Естония, да споменем и за напиращата да влезе в НАТО Грузия, източноукраински региони с преобладаващо руско население пожелаха да се отделят от Украйна. Русия, да отбележим, не призна т.нар. Донецка народна република, а украинските управници, подкрепяни от САЩ и НАТО, вместо да приемат предложението на Москва възникналият конфликт да се реши чрез преговори, изпратиха танкове, самолети и сухопътни сили срещу "терористите" в рускоезичните региони. От своя страна САЩ и НАТО, вместо да положат усилия заедно с Русия за политическо решение на кризата, предприеха ескалиращи санкции срещу Русия. А криза в Украйна изобщо нямаше да има, посочи бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, ако САЩ и НАТО от самото начало бяха заявили, че няма да приемат Украйна в НАТО - нещо, което и досега не са направили. Вместо това, свалянето на малайзийския самолет в Източна Украйна стана нова причина за засилване на санкциите срещу Русия. И то преди още да е извършено международно разследване, което да установи какво точно се е случило и има ли Русия някакво съучастие.
В това отношение беше приложен аморален двоен стандарт. Въпреки осъждането от страна на ООН на бруталните действия на израелската армия в Газа, отнели живота на 1800 цивилни и близо 400 деца, срещу Израел не бяха предприети санкции, напротив, САЩ увеличиха военната помощ за тази страна. Предприети ли бяха международни санкции срещу САЩ, когато през 1988 г. американски военен свали с ракета ирански граждански самолет, убивайки 290 пътници, включително 60 деца, имаше ли санкции и срещу Украйна, която по време на военни учения през 2001 г. свали руски пътнически самолет с 80 души на борда? А ако се върнем още много назад, примерите са безкрай - предприе ли светът санкции срещу Франция, която води унищожителна война от 1954 до 1962 г. срещу алжирския народ, който се вдигна на оръжие в борба за независимост? Или срещу Белгия, която извърши преврат през 2001 г. в бившата си колония Конго? Наложи ли светът санкции на САЩ, които опустошиха Виетнам в една безсмислена война и причиниха смъртта на над два милиона души, и също когато организираха през 1973 г. преврата в Чили срещу демократичното правителство на Салвадор Алиенде, довеждайки на власт хунта, която осъществи жесток терор и масови убийства на неговите симпатизанти? Въпреки осъдителните резолюции от страна на ООН, бяха ли наложени санкции на Турция, която през 1974 г. окупира почти половината от Кипър и установи там от никого непризнатата и до днес "Турска република Северен Кипър"? Светът прие ли санкции срещу САЩ и страните от НАТО, които без  резолюция на ООН нападнаха Ирак, причиниха смъртта на стотици хиляди невинни хора и превърнаха страната в рай за "Ал Кайда" и ислямските фундаменталисти? Светът наложи ли санкции срещу САЩ и съюзниците им от НАТО, включително България, която пропусна натовски самолети над територията си, когато през 1999 г., пак без резолюция, НАТО унищожаваше сръбската индустрия, бяха бомбардирани болницата в Ниш и телевизионната кула в Белград, въпреки заявленията на журналистите там, че няма да я напуснат, заради което някои от тях заплатиха с живота си?
Ето защо българските държавници, придържащи се към морал в политиката и съобразявайки с действителните факти, трябваше добре да премислят дали да се присъединяват към налаганите санкции срещу Русия. И най-вече да се съобразяват с българския национален интерес. Защото е едно високоразвитите Великобритания и Германия да налагат санкции срещу Русия, а коренно различно е най-бедната държава в Европа да наврежда на собствените си интереси, като се присъединява сляпо към неубедително обосновани санкции.
"Видяла, че подковават коня, и жабата и тя вдигнала крак", казва народната пословица, и тя важи за всичките български държавници, които подкрепиха санкциите срещу Русия.
И за слепия е ясно, че в момента по отношение на Украйна е налице остра геополитическа борба между САЩ и Русия, от която националният интерес на България й налага да стои настрана. Защото има една друга народна пословица: "Когато атовете се ритат, магаретата страдат", и една поучителна поговорка: "когато двама се бият, не се бутай между шамарите".
Е, най-накрая българските управници и политици успяха да ни набутат между шамарите.