Мерки без ефект

Едва половината компании в Европейския съюз са получили някаква форма на държавна подкрепа по време на пандемията, а в кризата се оцелели само една трета от малките и средните предприятия. Освен това над половината от предприятията са отчели спад на приходите от продажби, показва проучване на Европейската инвестиционна банка. 

Когато пандемията удари Европа през март 2020 г., много от правителствата в региона похарчиха милиарди евро, за да подкрепят компании и служители със схеми за работници, излезли в принудителен отпуск, гарантирани от държавата заеми, безвъзмездни средства и отложени данъци.

Какво стана в България? Третото правителство на ГЕРБ и тук сбърка ваксата. То се поддаде на натиска и реално осигури подкрепа само за барове и дискотеки, но не и за заводи за производство на авточасти или електроника, например. Затова логично звучат резултатите от анкетата на Българската стопанска камара. Според нея антикризисните и противоепидемични мерки на тогавашното правителство получават изключително ниска оценка - 17 на сто от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27 на сто подкрепят противоепидемичните. В огромного си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. За сравнение - при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително отблизо една трета от бизнеса. 

В резултат от КОВИД-пандемията повече от половината от анкетираните са били принудени да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите, а над една трета са прекратили работа за определен период. Едва 2% са увеличили екипите си с нови назначения. От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са се възползвали малка част от предприятията. Мярката "60/40" е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. 40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% - от бюрокрация и тежка документация. А така криза не се преодолява.