Мелодрама и трилър

Александър Симов

Мелодрама. Трилър. Комедия.

С такива смесени усещания би останал случаен зрител на вчерашната среща между ГЕРБ и ПП/ДБ. Този разговор трябваше да бъде кулминацията на политическите усилия по съставянето на правителство. Медиите романтично очакваха пъзелът на властта да бъде разрешен и всички да въздъхнем облекчено, като след мъчителен роман за кризата на средната възраст.

Нищо подобно. 

ПП/ДБ продължиха да защитават своята шизофренна позиция - няма да подкрепим правителство, но ще водим разговори за законодателна програма. Няма да обявяваме управленски приоритети сега, но сме готови да ги представим в рамките на втория мандат.

Подобно представление отдавна вече не работи в тяхна полза. Либералните анализатори до утре могат да кипят, че това е принципна позиция, но истината е, че погледнато под микроскоп в нея няма нито последователност, нито ясни принципи.

Те не можели да подкрепят кабинет на ГЕРБ. Но пък биха приели подкрепата на ГЕРБ за тяхно правителство.

В интерес на истината в първият вариант има някаква почтеност. Да, коалицията ще излъже своите избиратели, но поне ще застане с чисто лице пред тях. Вторият е връх на политическата пошлост и димна завеса.

Тази шизофрения е опасна дори и само заради това, че позволява на Бойко Борисов да изглежда като добрата фея на диалога и дипломацията. Преговорният валс на ПП/ДБ ги превръща в негови боксови круши, защото излиза, че ГЕРБ искат стабилно правителство, а отборът на супергероите - не. 

Честно казано - вариант за правителство на малцинството, получило гласовете на ГЕРБ, е много по-взривоопасен за ПП/ДБ, отколкото влизането им в истинска коалиция. Така те дават детонатора в ръцете на ГЕРБ и от Борисов ще се иска да го взриви в най-подходящия момент. И не, той няма да го направи преди местните избори. 

На път сме да постигнем съгласие по обща управленска програма. Тогава в задачата се пита - какво ви пречи да направите коалиция? Кое ви спира, за да обявите пред всички, че се харесвате и може би ще се вземете?

След като има съгласие за програма, то значи несъздаването на кабинет е продукт на нещо съвършено различно. На нещо сенчесто, подмолно и задкулисно.

Ето защо политическата драма на България не може да стигне до своя край. Защото процесите у нас не се развиват по логика, а по някакви тънки сметчици и забранени удоволствия.