Медии под тротил

Вече с кожата и сърцето си усещаме страшната истина, събрана в думите на Ноам Чомски: "Пропагандата за демокрацията е това, което е тоягата за тоталитаризма". В книгата си "Медиите под контрол", издадена в България, когато всички си мислехме, че демокрацията е безкраен карнавал на доброто, а свободата на словото е неотменима сила на новата вселена, Чомски ясно описваше картината, която всички виждаме днес - медии с избити зъби, които служат само като усилвател на правителствената пропаганда и креслив пиар.
Едва когато стане истинска ексцесия обаче, можем да видим целия драматизъм на предупрежденията на Чомски. Истинска ексцесия като една избухнала бомба пред редакцията на вестник "Галерия".
Нека да видим как българските медии отразиха това ужасяващо събитие. Един всекидневник от първа страница "информира" за избухналата бомба чрез версия на Бойко Борисов - че коварни конспиратори (премиерът сложи тук всички журналисти от вестника и близки до тях лица) са взривили адската машина. Имат си хората версия, дадена им не от факти, а явно от свише спуснатото Му властово ясновидство.
Друг всекидневник задъхано се надпреварва с времето и мисълта, за да ни запознае с "основната версия" - инсценировка! Кога успяха пък да формулират тази основна версия? Въз основа на какви факти? По снимки ли гадаеха? Астролог ли им подсказа? Това тъне в медийна мистерия.
Трети вестник спокойно, полутържествено, иронично и цинично ни казва, че случката е "400 г тротил салют за еврокомисари". Салют? Поздрав? Празник? Няма обяснение за това, нито пък за хладния цининизъм на заглавието.
Още един всекидневник изпечено праска подзаглавие: "След флашките със скандални записи гръмна тротил". Като че двете неща са едно и също нещо. Като че събитието с бомбата е навързано в тежка конспиративна схема, която няма нищо общо със света на правоверните журналисти и дежурните обожатели на властта. Трудно е да се коментира сюрреалистичната поредица от заглавия.
Големият френски журналист Серж Алими, директор на в. "Монд дипломатик", неотдавна издаде книгата си "Новите кучета пазачи". Това е книга за журналистите, които срещу кокал под масата пазят това, което им кажат, че трябва да пазят. Вместо да бъдат кучетата-защитници на обществото, те са се превърнали в кучета-пазачи на странни мръсни интереси. Подмяната е тотална. И тя ражда вестници, които са дъвка за окото, но не и храна за мозъка.
Пазачите са си пазачи. Кои са господарите? Анонимни, скрити зад парите си, хладнокръвно пресмятащи как, кога и върху кого да стоварят "тоягата". Техните имена се произнасят шепнешком и с озъртане. Защото очевидно са силни. Успяха да превърнат журналистите в клоуни (когато, разбира се, журналистът е съгласен да бъде клоун). И сега нещата са много по-страшни. Тоягата при тоталитаризма от време на време удряше в празното пространство, но дори тогава все пак се появяваха критични материали. Пропагандата е като хидравлична преса - празно няма!
Свобода на словото ли?
Глупости.
Кучетата-пазачи (всъщност техните чорбаджии) веднага ще скочат да твърдят обратното и с лай да ви убеждават, че са свободни, съвестите им са чисти, а банковите сметки - неопетнени. Дори когато перото им се нахвърли срещу колеги...