Мечта

Разказано от Стилиян Къдрев - обиколил с камера в ръка ловните полета на над 100 държави и автор на над 100 ловни филма.
 
Страстен ловец, който не е убил лъв, живее единствено с мечтата да го направи. Такъв беше президентът на френската фирма "Кетнер" Бернард Илфи. Няма да убивам романтиката на сафарито с досадни подробности като лицензи, визи и т.н.
Заминахме за Зимбабве. Истинският лов се предшестваше от загряващ излет. Трябваше да се осигури примамка за лъва. Обикновено целта е кафърския бивол. Ловуването му често е по-опасно от това на лъвове. Раненият бивол е свиреп и безпощаден. Тежи близо 800 кг и е страхотно бърз. Рядко се случва от 80-100 метра да бъде повален с един изстрел и трябва да бъдете много точен с втория. Иначе... Има такива случаи.
Всичко мина благополучно. Окачихме бутовете на дърво в местност, обитавана от царя на животните.
Изчакахме три дни. Отидохме до примамката, за да разберем дали е идвал лъвът и най-важното по следите да преценим дали си заслужава отстрела. По тях може да се разбере големината, кондицията, от кой вид е и какво е състоянието на гривата му. Последното е много важно. Ако животното е живяло в храстите, гривата му се проскубва и трофейната му стойност спада. Всичко това може да бъде разчетено по следите само от местните хора.
Имахме късмет. Лъвът беше идвал и водачите ни убедиха, че животното си заслужава да украси колекцията ни.
Следващият етап беше построяването на чакало на стотина метра от примамката.
Започнахме да дебнем само нощем, защото тогава хищникът се храни.
Слуката ни споходи и отстреляхме великолепен черногривест лъв в отлично състояние.
Отстрелът на лъв в ЮАР струва 26 000$. С дневните разходи сумата надхвърля 30 000$.
В Зимбабве таксата е 4000$, но като се прибавят дневните, пак излиза толкова.
Прието е да се мисли, че месото на хищниците е негодно за ядене. Не е вярно. Успешният ни лов завърши със задушевна другарска почерпка, като централно място в менюто заемаше пържола от лъв.