Матиас Курьор: Българският манталитет ми пасва

На историческата дата 30 май 2015 г. един от най-старите футболни клубове у нас - "Черно море", печели за първи път Купата на България. Варненци надиграват "Левски" на стадион "Лазур" в Бургас след продължения, като с десет души вкарват победния гол за 2:1 в 119-ата минута. Негов автор бе МАТИАС КУРЬОР. Роденият на 22 март 1998 г. в Мартиника краен нападател през януари тази година се завърна при "моряците" след първия престой (2014-2016), като през 2015 г. вдигна и Суперкупата. Юноша е на френските "Суси ен Бри" и "Льо Авър", сетне играе във Франция за "Бове", дубъла на "Нант", "Гиньон", "Голдън Лайън", в Испания за "Ориуела", "Атлетико Балеарес" и "Уракан" (Валенсия), грузинския "Динамо" (Тбилиси), "Локомотив" ГО, казахстанския "Кайсар" и в Южна Корея за "Съннам". В момента футболистът, който има и френски паспорт, е голмайстор на efbet Лига с 11 гола след 10 кръга.

- Матиас, как се решихте да се завърнете в България? 

- Трудно. Играх тук за "Черно море" и след това през 2016 г. за "Локо" (ГО). Мисля, че се справих добре и исках да ме запомнят с такива впечатления. Когато от "Черно море" ми се обадиха отново, в първия момент казах "Не", но после се реших. Харесвам Варна, харесвам клуба, ще пробвам да го направя отново. Говорих и с треньора Илиан Илиев. Той ми каза: "Ела, не се тревожи". И аз му повярвах. 

- Помните ли още емоциите след онзи финал за Купата и има ли сили "Черно море" отново за подвиг? 

- В онези моменти не осъзнавах какво се случва. Ако трябва да съм честен, най-емоционално в кариерата ми се почувствах, когато играхме срещу "Левски", пасна ми атмосферата, всичко... Беше най-важният ми гол. През настоящия сезон имаме много добър тим, не сме говорили за купа, но искаме да се класираме за Лига Европа. А ако спечелим и турнира - още по-добре. 

- А в личен план? 

- За мен не е важно да вкарвам, не съм определял конкретна бройка голове, просто искам с мои попадения "Черно море" да попадне в топ 6. 

- Как решихте да станете футболист? 

- Моят чичо играеше футбол. Винаги ме взимаше с него да гледам тренировките. Моето семейство обича футбола, а след като се пренесохме във Франция, ме записаха в клуб. 

- Работили сте в доста страни, къде ви беше най-трудно да се приспособите? 

- Обичам футбола и за мен няма значение къде съм. Той е универсален и навсякъде "се говори" на един език. Когато обичам работата си, мога да отида навсякъде, не е проблем. Преди това съм играл във Франция и Испания, но "Черно море" беше първият ми елитен отбор. После в "Динамо" (Тбилиси) останах само три месеца. В Казахстан видях богата държава, но бедни хора. Странното е, че взимах висока заплата, но базата на "Кайсар" беше много зле. Тактически са много изостанали, затова взимат все повече треньори от чужбина. 

В Южна Корея останах впечатлен от стадионите, базите и парите, но за сметка на това се работеше прекалено много. Прекарвахме почти целия ден в клуба, наблягахме на безкрайни тактически упражнения. "Съннам" практикуваше много дефанзивен футбол - нещо, от което не изпитвах удоволствие.  

Можех да остана в Азия, но ми предложиха договор само за шест месеца. На 32 години съм, затова целта ми е да подписвам по-дълги контракти. В "Черно море" съм за година и половина, до края на този сезон. Тук ме обичат много, това е специален клуб за мен. 

- Какво му е толкова специалното? 

- Харесвам града и феновете. Дадоха ми толкова много любов, не съм и предполагал, че ще се чувствам толкова добре. Когато играя за "Черно море", го правя с удоволствие, чувствам се повече като привърженик, отколкото като професионален футболист, така че просто се забавлявам. 

- Получавали ли сте оферта от някой от грандовете в България - "Лудогорец", ЦСКА, "Левски"? 

- Те са големи отбори. Не харесвам "Левски" и не бих играл там, но това е голям клуб, уважавам го. ЦСКА и "Лудогорец" също са много големи клубове. Хубаво е за българския футбол, че влязоха в групите на Лига Европа. Ще бъде чест за мен, ако получа оферта от тях. Но предвид възрастта ми, едва ли може да се случи подобен трансфер. Ако си в такъв голям клуб, винаги си под светлините на прожекторите. Мислите ми за момента са съсредоточени изцяло върху "Черно море". 

- Срещу кой отбор и кой защитник в България ви е било най-трудно? 

- Срещу "Лудогорец", със сигурност. Най-добрият футболист в първенството е Тодор Неделев. И съм впечатлен, че е верен на "Ботев" (Пд), уважение към него. Винаги съм му казвал, че е много добър футболист. 

- А най-лесно ли е срещу "Левски"...? (усмихваме се и двамата) 

- Това е отборът, срещу който се мотивирам най-много винаги. Защото не харесвам "Левски" не без причина. Голям клуб, но футболистите му се държат надменно. Когато играеш за голям отбор, трябва да показваш подобаващо отношение на терена. 

- По-силно ли е първенството на България от предния ви престой тук и харесва ли ви форматът с плейофите? 

- Може би е по-силно, мисля, че водещите отбори са си повишили класата. Ако си в първата шестица, има смисъл да играеш плейофи, но ако си във втората половина, не е справедливо и няма логика да се бориш за Лига Европа. 

- Какво знаехте за България, преди да дойдете за първи път тук, и как реагираха близките ви, когато им казахте къде отивате?  

- Знаех за Стоичков, Костадинов... Моят съсед беше българин. Познати ми казаха: "Отиваш в далечна страна, където не харесват тъмнокожи". Но да съм честен, моят приятел Салим Керкар, който игра за "Берое" и "Верея", ми сподели да не се тревожа, защото България е нормална държава и няма нищо страшно. И сега харесвам страната ви дори повече от него. 

- В Мартиника е вечно лято. Трудно ли ви бе да свикнете с климата ни? 

- Не, защото съм израснал в Париж. Той е студен град - не като България и Казахстан, но пак е студено. 

- В Казахстан треньор ви бе Стойчо Младенов. Разбирахте ли се? 

- Супер треньор. Целият му екип се отнасяше към мен невероятно, благодаря им. С българите се разбирам чудесно, явно вашият манталитет ми пасва. Винаги му пращам съобщения, когато има рожден ден или спечели трофей. И той ми отговаря. 

- Мислили ли сте с какво ще се захванете, след като приключите кариерата си? 

- Не знам това кога ще се случи, надявам се да е след доста време. Сетне ще отворя някакъв бизнес във Франция. 

- През септември се оженихте. Отразява ли се промяната на семейния статус върху кариерата? 

- Има разлика, съпругата ми е с мен в България. Сега се чувствам по-стабилен и по-добър футболист (смее се). 

- Вашият футболен идол? 

- Роналдо Луиш Назарио де Лима или просто  Роналдо, защото Мартиника се намира близо до неговата родина Бразилия. За мен той е най-добрият. 

- Имате ли талисман? 

- Не, просто се моля преди всеки мач. Това е.