Мартин Камбуров пред Nostrabet: Не вярвах, че ще догоня рекорда на Жеков, когато настъпи коронавирусът

Новият рекордьор по най-много голове в елита на родния футбол, Мартин Камбуров, даде ексклузивно интервю за сайта НостраБет. Голаджията сподели как се е променило ежедневието му след подобряването на великото постижение на Петър Жеков преди броени седмици. Стрелецът обясни и че по време на голямото затваряне при първата вълна на коронавируса през 2020-та той е имал сериозни съмнения дали няма да трябва да прекрати кариерата си. Той обаче успява да намери сили, за да се пребори и в крайна сметка постига голямата си цел. 

Камбуров сподели, че още не е взел окончателно решение за бъдещето си след края на календарната година. Той не е решил и дали ще се захваща с треньорска дейност в бъдеще, изтъквайки, че това е една изключително взискателна професия. 

Здравейте, господин Камбуров! Преди няколко седмици пренаписахте историята, успявайки да счупите рекорда на Петър Жеков за най-много голове в българския елит. След преминаването на еуфорията успяхте ли да осъзнаете постигнатото?

Да, безспорно може да се каже, че първоначално е трудно да осмислиш постигането на нещо подобно. Нормално е, все пак говорим за подобряване на рекорд, който е на 47 години и изглеждаше изключително трудно изобщо да бъде доближен. Щастлив съм с тези 254 попадения и постепенно може да се каже, че възприемам успеха в неговата цялост. 

Работихте неуморно от години за тази цел и неминуемо е имало напрежение върху Вас. Минавали ли са фаталистични мисли през главата Ви в последните няколко мача преди звездния момент, когато направехте пропуск?

Абсолютно, имаше напрежение в последните мигове и щеше да е странно, ако не беше така. Най-нормалното нещо е, част от играта е и е част от пътя към постигането на значимо постижение. Нищо не пада като даденост. Пътят е страшно дълъг, докато стигнеш до 254 гола. След всеки мач знаеш, че трябва да си фокусиран отново за следващия и това в продължение на много години. Много лишения и труд стоят зад тези попадения. Има напрежение и няма да е изобщо нормално, ако то отсъства напълно. 

Прожекторите греят ярко върху Вас след рекорда. Какво е усещането след всички тези честитки от други легенди в родния футбол?

Да, действително имаше внимание, насочено към мен, но това е нормално след подобряването на такъв рекорд. Всички легенди на родния футбол ме поздравиха, в последния месец дадох доста интервюта, действително. Но в това няма изненада. Отрази ми се нормално на ежедневието, не бих казал, че имаше толкова значителни промени, колкото графикът беше една идея по-натоварен. 

Споменахте в предишно интервю, че може би в последните 4-5 години самият Вие сте усетили, че този рекорд е постижим. Имало ли е моменти на съмнение и откъде сте намирали сили, за да продължите напред?

Даже бих казал, че около 2019-та година действително повярвах, че този рекорд може да бъде подобрен. Преди това знаех, че разстоянието до постижението е доста сериозно и трябваше да поддържам темпо от порядъка на 15-20 година на сезон. Говорим за период от 2014-та година до сега. След като се върнахме от паузата, свързана с коронавируса през 2020-а година, може би си помислих, че надали ще стигна рекорда. 

Когато се върнах и станах голмайстор за 6-ти път на първенството отново повярвах, че постижението е обозримо. Коронавирусът обаче ме затвори за доста дълго време вкъщи и имаше моменти, в които си мислех, че това е краят. 

Може ли да изберете любим гол в кариерата Ви?

Не, особено като централен нападател не мога да правя подобно разделение на попаденията си. Имал съм много красиви голове, имал съм и по-обикновени. В крайна сметка обаче обикновен гол няма, всички са важни. Не си деля голове, всеки гол ми е еднакво ценен. 

Вече сте на 41 години и сякаш вече сте постигнали всичко, каквото сте търсили във футбола. Мислите ли вече за окачване на бутонките, или все още има нещо за вършене?

До декември имам договор с Берое и искам да съм максимално коректен към тима, с който имаме страхотна връзка, от 4 години насам. Аз вкарах доста голове за тях, а те ми помогнаха да имам възможност да догоня този невероятен рекорд. До декември искам да съм здрав, да помагам, да съм отдаден и да нося максимално много попадения и точки на клуба. Това е единствената ми цел дотогава. Нека мине този период, да почина и чак след това ще мисля дали да продължа кариерата си, или да окача бутонките. 

Имате ли амбиция да гоните рекорда на Георги Илиев за най-много мачове в българския елит?

Да, доста журналисти в последно време пишат и напомнят за този рекорд, но за мен постижението за голове е невероятното нещо, с оглед на тези 47 години, които минаха от поставянето му от страна на Петър Жеков. Не е моята цел да подобря рекорда, влизайки за по 10-15 минути на мач като резерва. Свикнал съм винаги да съм водеща фигура, никога не съм стоял на скамейката, за да се чувствам в тежест на даден клуб, в този случай на Берое. Всеки рекорд е важен, но моята цел беше изцяло насочена към този за голове. 

Обмисляте ли да се насочите към треньорство след края на кариерата си?

Ами първо бих искал да си почина, след толкова дълги години по терените. Искам да обърна малко внимание на семейството си, което е най-нормалното нещо. Треньорската професия не е лека, дори бих казал, че е по-тежка от тази на футболиста, защото трябва да отговаряш за далеч повече неща. Това е трудно начинание. Засега не съм мислел и не мога да кажа нещо конкретно. 

Виждаме огромен спад на качествени 9-ки у нас през последните години. На какво отдавате тази липса?

Няма да кажа нещо ново предполагам. Все пак, мисля, че се вкарват твърде много чужденци, които вземат местото на родните футболисти и таз тенденция се наблюдава в доста клубове. Това обаче си е тема и политика на клубовете. От друга страна, явно не произвеждаме толкова качествени млади играчи, което принуждава клубовете да пазаруват от чужбина. У нас не идват играчи с особена визитка или поне това е рядкост. Комплексни са нещата, но затова може би нямаме нападател, който да се утвърди за повече от един сезон, за да е редовен голмайстор. Липсват тези нападатели – трябва да се дава по-голям шанс на младите. 

Виждате ли млад български нападател, който да може да поведе и националния отбор?

Ами Наско Илиев изпълнява функцията за момента. Мисля, че се справя доста добре. Той е най-добрата ни опция за момента като нападател. Пожелавам си още повече млади момчета да излязат отдолу и да започнат да водят атаките на клубовете от efbet Лига, защото чужденците са много. 

Какво бихте посъветвали всеки млад нападател, който гледа Вашето постижение и мечтае за кариера на високо ниво?

Просто трябва да вярват в себе си, да продължават да опитват и да не се отчайват. Естествено, за да стигнеш до някакво ниво, трябва да имаш и съответните качества. Трябва да имаш и талант, защото не става само с борба и труд. Нужен е нюх към гола, а не на последно място и постоянство. Това е най-важното във футбола. Не да изгрееш за една година и после да залезеш. Трябва да задържиш постоянството, което е наистина трудната част. Това им пожелавам. 

И за финал – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2021-а година?

Пожелавам си здраве. Надявам се жена ми и децата ми да са здрави също. Това е най-важното.