Мариян Огнянов: Националите не ме радват

През тази година в Лом бе възстановен мъжкият отбор на местния ФК "Левски 2020", а сред лидерите му е МАРИЯН ОГНЯНОВ. Мацата се прослави едва 18-годишен, когато стана първият българин, отбелязал гол за наш отбор в групите на Шампионската лига. На 27 септември 2006 г. Огнянов заби почетното попадение за "Левски" при 1:3 срещу "Челси" на Националния стадион, като това остава и единственото засега "синьо" попадение в най-атрактивния клубен футболен турнир. Роденият на 30 юли 1988 г. Огнянов има три титли (2006, 2007, 2009) и една купа (2005) с тима от "Герена", а след това носи екипите на "Беласица", "Ботев" (Пд), "Нефтохимик", "Черно море", ЦСКА 1948 и аматьорския германски "Ханза" (Фризойте).

- Мариян, как се чувствате отново на българска земя?

- Добре. Изкарах в Германия 9-10 месеца. Сега играя за "Левски" (Лом) в Северозападната Трета лига. Не съм запознат с другите отбори в групата, гледаме класирането и чакаме дербитата да видим кой кой е. Нов отбор сме, в началото на пътя, времето ще покаже колко сме стабилни. Идеята на ръководството е да се утвърдим в дивизията. Старши треньор ни е легендата на плевенския футбол Благой Кръстанов. Сред по-опитните имена са Николай Христов, доскоро част от ЦСКА 1948, игралият за "Локо" (Пд) Рангел (Рони) Абушев, бившият защитник на "Ботев" (Вр) Кристиян Григоров, Раиф Мурадов от "Монтана". Радващо е, че отборите от Северозапада се представят добре в първите три дивизии, защото това е по-ощетен в икономическо отношение район.

- Временна спирка ли е "Левски" (Лом) за кариерата ви?

- Не мога да кажа. В последните 3-4 години така се развиха нещата, че една година съм в един отбор, на следващата - в друг, но това са рисковете на професията. в България е трудно да се задържиш на едно място повече от 2-3 години. На град като Лом му трябва футболен отбор и се надявам "Левски" да се затвърди на футболната карта.

- Столичният "Левски", в който изкарахте 7 години, е в тежка ситуация. Очаквате ли да фалира?

- Не вярвам, че това, което се случи с ЦСКА, може да стане и с "Левски". Видяхте какво направиха феновете. Няма друг човек като Наско Сираков, който може да извади клуба от ситуацията.

- И в друг ваш бивш отбор - "Ботев" (Пд), кризата се задълбочава? 

- Това е отбор с много специално място в сърцето ми. Най-голямо удоволствие като футболист съм изпитвал там, понеже играех повече мачове. Нормално, когато си титуляр. След идването на Станимир Стоилов нещата за мен потръгнаха, работеше се по много добър начин, в Лига Европа бяхме на крачка от отстраняването на "Щутгарт". Но не поддържам връзка с никой и от двата тима. Имам приятели в "Ботев", в настоящия "Левски" - не. 

- Защо на юношите на "Левски" им е трудно да се наложат в първия тим?

- Сега не знам, мога да кажа как се работеше преди десетина години в ДЮШ на "Левски", при Стоилов. Както играеше първият отбор, така се задължаваха да тренират и всички юноши. И по-лесно влизаха при мъжете, бяха наясно какво се иска.

- А защо не се задържахте в ЦСКА 1948?

- Когато бях здрав, всеки мач бях титуляр. Като се разделяхме, ми изтъкнаха, че тръгват по нов път. Но още при отиването ми там знаех, че част от феновете не бяха съгласни с моето привличане в отбора. Все пак съм юноша на "Левски".

- Чувствате ли, че имате сили да играете отново на по-високо ниво?

- Тренирам професионално по същия начин всеки ден. Трябва да си защитя името. Като гледам efbet Лига, не бих имал проблеми. Ангажиран съм изцяло с тренировки и мачове, сериозни са нещата в Лом.

- А в Германия?

- Не ми хареса начинът на живот. По-скоро отидох, за да опитам да се установя някъде. Времето бе дъждовно и мрачно за разходки. А и КОВИД-19 допринесе много. В Пета дивизия и половината отбори от Четвърта са аматьорски. Основният доход на играчите идва от работа, футболът е повече хоби. Заради вируса означаваше 5-6 месеца да не играя футбол. Пазя си един-два контакта и до последно имаше възможност да се върна.

Обмислям да се занимавам с тренировки на деца, най-вероятно ще се ориентирам натам. С опит и знания за футбола мога да помагам на подрастващи, особено в моя край. В Лом почти няма футболни хора. Трудно е дете да излезе оттам. Няма откъде да научиш изискванията как да тренираш, за да станеш професионалист, а не посредствен футболист от трета или четвърта дивизия.

- Имате двама сина. Отразяват ли се на семейството честите смени на местоживеене заради професията?

- Трудно е, особено на големия ми син Даниел. И жена ми Цветелина се е затормозила. С нея си говорим, но с него е по-различно. Казах му, че трябва да приеме нещата. Те невинаги зависят от мен, а и ако той се е запътил натам, ще го разбере. Тренира навсякъде, където отидем, сега и в Лом. Има качества. Клубът ни иска да развива и юношески футбол. В свободното време тренирам с него. И малкият Мартин, който ще стане на 3 години, е постоянно с топката. Футболно семейство сме.

- Връщате ли се към онзи момент, в който вкарахте гол на "Челси"?

- С него най-вече нашумях. Но не се връщам толкова... Беше въпрос на късмет. Разбира се, заслужил съм този шанс с работата си.

- В дните, след като се разписахте, осъзнахте ли значимостта на гола?

- Уникалното беше, че отборът се класира в групите. На сутринта след мача ме събудиха журналисти - да ме канят в различни телевизии. Казвах им, че всичко трябва да мине през клуба. След 2-3 дни започнах да осъзнавам какво се случва. А и сега, 14 години по-късно, все по-силно разбирам колко е трудно да влезе наш отбор в Шампионската лига и да отбележи гол. 

- Носи ли ви същото удоволствие футболът на аматьорско ниво?

- В някои мачове, не във всички. Има места, на които типично за Трета дивизия не е много приятно, но какво да се прави. Със сигурност е по-малко удоволствието от efbet Лига.

- Трудна ли е новата роля, която ви се дава в Лом - на лидер, на притегателна сила за местните фенове...

- Не бих казал... Ако трябва да съм честен, по-скоро в другите градове повече ме уважават и ценят футболните ми качества. Роден град ми е, но още малък излязох, повече съм обикалял по България. Не е кой знае какво чувството, не съм и капитан, но изпитвам удоволствие, когато трябва да говоря с млади футболисти, да им казвам неща, които на мен преди са ми казвали големи футболисти от най-успешния отбор на "Левски" за последните 30-40 години.

- Липсва ли нещо на националния ни отбор, след като и с Ирландия (1:1), и с Уелс (0:1) допусна голове в добавеното време?

- Като класа - липсва определено. В тези мачове може би липсваше и шанс. Хубавото е, че баражите за Евро 2020 са в една среща и късметът може да се обърне. Като фен говоря - не ми допада играта, повече гледаме да излъжем някого, отколкото да се надиграваме.

- Спомняте ли си как обвиняваха навремето Станимир Стоилов, че тимът му се надиграва в Шампионската лига срещу "Челси", "Барселона" и "Вердер", вместо да ползва по-предпазлив подход?

- По-съгласен съм с тази тактика - да се надиграеш, да опиташ да се научиш на някои неща... Зависи от философията на наставника. Не е нормално срещу отбори от твоята черга да разчиташ на късмет, на шанс. Едно е да играеш срещу Англия и да ги дебнеш на контраатака, друго е - срещу Ирландия и Уелс.

Във футбола вече има повече стратегия, мислене, тактика, но пък и Стоилов подходи така, за да се понаучим, да видим как стоят нещата, той за себе си да направи някои изводи. Трудно можеше да спечелим тези мачове. Надиграването бе по-правилният подход, за да се докоснем до реалния футбол и да се забавляваме. Така или иначе щяхме да паднем от "Барселона" с 2-3 на 0, какво удоволствие може да имаш, ако чистиш 90 минути? Имам над 20 мача в Европа - в повечето съм гледал, влизал съм за по 20 минути, но когато се играе с по-добри отбори, неминуемо се блъскаш в някаква стена. По-добре е да играеш смело, не само в защита.

- Сякаш не ви бе даден достатъчно шанс и в националния отбор?

- Да, само един мач - Любо Пенев ме покани на контрола със Северна Македония. Никога не ми е било фиксидея.

- Имате ли талисман, суеверен ли сте?

- Не бих казал. Винаги си повтарям в трудни моменти, че семейството е моята мотивация.

- Как запълвате свободното си време?

- Мисля непрестанно за футбол, тренировки, треньори, тактики. Лятото постоянно бях по площадките, гледам да си прекарвам времето с децата.