Мария Мутафчиева: В "Мери бойс бенд" приятелството ни държи заедно

Мария Мутафчиева е родена в Бургас. Завършва Математическата гимназия в града, а след това - славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски". От шестгодишна свири на пиано. През 1994 г., заедно с Мирослав Мутафчиев и Илиян Георгиев, създава групата "Мери бойс бенд", която веднага добива популярност в софийските клубове. Още първият им авторски албум "Непознати улици" бележи голям успех. Следват много престижни награди и номинации. Мария е вокал, автор на музиката и текстовете на песните. Другите двама от обичаната петорка са Иван Димов - ударни, и Иван Иванов - бас китара.

"Ваня Костова ни качи на голямата сцена, се нея добихме самочувствие и хъс за работа"

- Мария, през януари започнахте проявите за юбилея на "Мери бойс бенд", после дойде пандемията и сигурно осуети много от вашите планове. Но успяхте да направите истински празничен спектакъл на 20 ноември в Централния военен клуб заедно със струнен квартет "Александър". 

- Да, през 2020 г. "Мери бойс бенд" стана на 25. Започнахме годината с няколко концерта и си мислехме, че цялата ще е изпъстрена с всевъзможни събития навсякъде из България... Когато в края на януари обявихме, че ще правим акустичен концерт с квартет "Александър", никой от нас не очакваше, че ще се наложи първо да го отложим чак за ноември и после - да го проведем в такава абсурдна ситуация. Представях си го празнично, пищно, с повече хора... В крайна сметка всичко премина доста по-скромно, но пак беше красиво и изключително емоционално! Имахме право на едва 30% заетост на залата. Бяха спазени всички ограничителни и предпазни мерки. Всеки от публиката беше с маска, разбира се. Военният клуб беше щателно дезинфекциран 4 часа преди хората да влязат и отвори прекрасната си Бална зала със столове, наредени на необходимата дистанция. Започнахме навреме, без излишна суета и до края не слязохме от сцената, а хората два часа не свалиха маските си и бяха чудесни, наистина чудесни! Не крия, че в началото, като излязох на сцената за "Искам да съм с теб", малко се стреснах, като видях маскираните лица, защото не знаех ще успея ли да прочета по тях емоция... Имаше и нещо тъжно - това, че хората трябваше да седят далеч един от друг, дори съпрузите, дори гаджетата, които искаха на някои песни да се прегръщат и целуват... Дано и без тази интимност да сме оставили усещането за незабравим двучасов концерт и дано всички, които дойдоха в залата, да са ни живи и здрави! Защото това, че ги има, това, че я има нашата публика, която идва на концертите, обича и пее песните ни, е най-големият подарък за юбилея ни.

- Догодина ще отбележите 20 години от издаването на първия си авторски албум "Непознати улици" - да се надяваме, че тогава ще осъществите всичко, което бяхте планирали за тази година!

- Ето тук вече бих възкликнала: "Кога минаха тези години?!" Сякаш вчера беше, когато влязохме в студиото... След години наред свирене по клубове и къде ли не, вече бяхме "узрели" за създаването на авторски песни и през 1999 г. плахо започнахме записите с "Ще успея ли някога да надбягам птиците", "Суета" и "Цял миг"... После известно време пак се лутахме, докато разберем, че абсолютно всичко си зависи от нас - да се организираме, да си създадем и аранжираме сами песните... Появиха се "Като нощта", "Ничия земя" и "Парчета от мозайка". През лятото на 2000-та написах песента "Непознати улици". След нея записахме "Твоят знак", "Огледало" и кавър версията на "Есен", и албумът беше готов. Така, през есента на 2001-ва, излезе "Непознати улици". Последваха номинации за "Албум на годината", "Текст" и "Песен на годината", "Група на годината"... "Непознати улици" беше изключително успешен албум, за измеренията в България, разбира се. Наистина ще е добре догодина да успеем да отбележим 20-те години от издаването му. Обаче как да си прави човек планове в тази сложна ситуация, а?! Сега можем само да мечтаем и да имаме желания, но не и планове.

- Подарихте на себе си и на своите фенове двоен албум за четвъртвековния юбилей. Какво има в колекцията?

- Двойният диск "Mary Boys Band Collection" включва всички песни от албумите ни "Непознати улици", "Само за теб", "Дългият път към дома" и "Щастливи дни". Искахме да зарадваме почитателите си с него - като си пуснат уредбата, да имат няколко щастливи часа музика от нас. Песните са хронологично представени. Така можем музикално да си "минаваме" заедно през времето всеки път. 

- "Непознати улици", "Дългият път към дома" и "Слънчогледите" са включени в учебниците по музика от повече от 10 години. Това е голямо признание за стойността на вашите песни.

- Да, тези три наши песни са в няколко учебника по музика на различни издателства. Обичаме си ги и се гордеем с успеха им! Отдавна изпращаме инструменталите на "Непознати улици", "Дългият път към дома" и "Слънчогледите" на хорове, музикални училища и деца, които се явяват по конкурси. Учителите сами започнаха да ги преподават, много преди да влязат в учебниците. Песента "Непознати улици" ми е фаворит и истински феномен. Не само защото съм я написала и изпяла, а защото имаше шанса да се появи в точното време и място, успя да стане и остане истински хит в България. Всяка година, на всеки първи учебен ден приятели от цялата страна ми се обаждат, че и училището в техния квартал открива новата учебна година с "Непознати улици", изпълнена от дете, вокална група или училищен оркестър. Вечер си изключвам телефона, защото звъни и по малките часове да ме извести, че някъде, в някой пиано бар някой изпълнява песента. Най-голямото признание за една песен е тя да бъде пята, хората да я обичат и да я пеят, да откриват себе си в нея, да я приемат като своя. Изключително благодарна съм за тази обич, благодарна съм и на медиите, които излъчват песента и дават възможност тя да звучи, да достига до хората!

- Прави впечатление, че винаги за вашите концерти обявявате вход свободен за децата до 7 години. Защо за вас е важно това условие?

- Важно е хората да са спокойни, когато идват на концерт. Ако някой ще се притеснява къде да остави детето и дали то ще е добре, ако ще чувства гузна съвест, че се забавлява и не е до детето си в този момент, нека го вземе! Децата не са пречка в живота ни, а наше красиво продължение. Даваме възможност хората безплатно да дойдат с децата си и защото вярваме, че концертът на "Мери бойс бенд" би повлиял положително върху развитието на децата. Дори и да си позволя някоя "пиперлива" реплика (сигурно и на мен ми се случва!), тя ще е достатъчно завоалирана, та да не ги притесни. А всъщност наистина най-важно е хората, които ни харесват, да се чувстват добре, когато сме заедно!

- Как се опазва толкова дълго приятелството, творческото единение, взаимното уважение - вие сте артисти и всеки има своето чувствително его?

- Приятелството ни държи заедно, а то се пази с готовност винаги да си насреща, с честност и прямота. В групата не остават неизказани неща. А и чак пък толкова силно его никой от нас не притежава!

- Пеете за любов и мечти, но времето, в което творите, не е най-благодатното за лирика и възвишени чувства. Откривате ли у публиката същата жажда за искреност, нежност, човешки емоции?

- За изкуството няма точно време. Изкуство се създава по всяко време. Досегът с изкуството обръща човека към по-доброто му "аз", променя го, възвисява го, провокира го самият той да търси промяната и по-високи върхове. Хората имат нужда поне за час, поне за песен време да се почувстват красиво, да се пренесат на прекрасно място, да спрат, да затворят очи, да се почувстват прегърнати и целунати. Не зная как по-точно да го обясня...

- Кои са хората, които през годините са ви насърчавали, давали кураж, сцена, приятелско рамо или пък са се появили в живота ви във важни моменти?

- През целия си живот съм получавала подкрепа от хората! Още от ранна детска възраст - в школата по пиано, в училище - от всички учители, защото бях будно дете, любопитно, ученолюбиво и старателно... Много четях, рисувах и свирех. Бях водеща на продукциите по пиано и любимка на преподавателката ми Тонка Бонева. Ходех на кръжоци по литература, рисуване, фотография и любимата ми математика. Имах изключителни учители по математика: Мария Петкова, Минка Петкова, Йорданка Станчева. Имах и изключителни литератори: Райна Статева, Тодор Борисов и Борис Бухчев. В Математическата гимназия в Бургас за първи път засвирих в група. Учителят ни по музика Тодор Пенчев беше издействал закупуването на цялата техника и електрическите инструменти, които използвахме. Имахме чудесна актова зала за репетиции и концерти. След гимназията, вече като студенти, с Миро и Илиян станахме група на една от най-обичаните български певици Ваня Костова. Тя ни качи на голямата сцена. С нея добихме самочувствие и хъс за работа. През годините сме се срещали професионално с почти всички колеги, от които пазим само добри впечатления. На всеки човек, който се занимава с музика в България, гледам като на себе си. Сигурно и на него са му се случвали подобни на мен неща. Филмът "Оркестър без име" разказва за тях.

- Мария, вие основахте Национален поетичен конкурс за гимназисти, към който имаше голям интерес от младите хора. Какви са темите, които ги вълнуват, езиковата им подготовка и умение да се изразяват, общата им култура? 

- Изключително щастлива съм, че с Румяна Емануилиду и Милена Андонова създадохме този конкурс! Преминаха шест негови издания. Очаквах с нетърпение всяко от тях, срещата с децата, техните идеи и вълнения. Наричам тези деца "бъдещето на България", защото вярвам, че са нашето бъдеще - умни, талантливи и красиви млади хора, откриватели, новатори, истински авангард. Националният поетичен конкурс "Непознати улици" имаше своите "открития" през годините в лицето на Виктория Маринова от Бургас, Златена Божкова от Добрич, Мартина Друмева от Сливен, Георги Георгиев от Бургас, Денис Олегов от София, Дафин Козарев от Русе, Цветелина Йовчева от Бургас, Ивет Димитрова от Казанлък, Християн Трифонов от Троян, Кристина Димова от Казанлък, Десислава Кирязова от Бургас, Димитър Драганов от Стралджа... Поддържам контакт с някои от тях и искрено им се радвам, наслаждавам се как вървят през живота с устрем и лекота. За съжаление, грамотността е на много ниско ниво в България, на много ниско... Дори не можете да си представите колко ниско! Дори деца, които се явяваха в конкурса, изпращаха творби с правописни грешки и аз плачех от безсилие, когато четях... Една година се "сблъскахме" и с друг феномен - момче от турски произход, което бе с най-силен поетичен заряд сред участниците, но не притежаваше необходимата лексика на български, за да "защити" наистина уникалния си талант. Не знаеше точните думи на български, представяте ли си?! Тогава се почувствах наистина ужасно! И пак ме хвана жал и яд, защото момчето явно имаше качества, вроден усет и наблюдателност, имаше и потребност да се изяви. Но учителите и родителите му не си бяха свършили работата, то не знаеше добре български - истинско престъпление спрямо тази поетична душа. Защото колкото и интелигентен, колкото и талантлив да е един човек, другите може и да не разберат това, ако той не може да се изрази подобаващо. Езикът може да те представи блестящо, но може да бъде и най-големият ти враг.

- Животът ви като група, може да се каже, е минал по клубовете, сред хората, буквално между публиката. Как ви се отразява в емоционален план изолацията от последните месеци? 

- Наистина сме свикнали да общуваме много и помежду си, и с хората. Аз самата предпочитам личния контакт пред всичко останало, но сега е различно... Доста ограничения, притеснения и доброволна изолация ни костваше подготовката за последния акустичен концерт. Изключителна отговорност и огромно предизвикателство беше всички с момчетата и струнния квартет да се опазим и да бъдем във върхова форма. Преди да мине концертът, следях и новините, защото все пак трябваше да го проведем, съобразно всички изисквания, а и наистина имаше вероятност още тогава да бъде обявен пълен "локдаун" и всичко с организацията да се обърка. За себе си бях решила, че този път, ако се наложи, няма да го отлагам, а направо ще го отменя. Вече наистина не исках да се занимавам отначало, и то за трети път, с толкова тежка организация... Днес оцеляваме като всички хора по света - със своите си страхове и притеснения, с лишения, с ограничаване до минимум на социалните контакти. С хората от групата не се събираме често, репетираме и свирим изключително рядко. Покрай поредните забрани ни паднаха няколко концерта, частни и фирмени партита, които традиционно са източник на доходи, но и точният начин да се срещнем с почитателите си. По всичко личи, че няма да има и Новогодишни участия... Живеем в абсурдна за артисти и изпълнители среда.

- Държавата обяви различни мерки за подпомагане на артистите, които останаха без работа или много редуцираха изявите си - коя подкрепа би била наистина ефективна? 

- Наистина има опити да се подпомогнат най-бедстващите. Хората на изкуството обаче не се нуждаят от подаяния, а от работа и уважение. Те също имат достойнство и заслужават признание. В България липсва цялостна подкрепа на родното изкуство! Има толкова много нации, които са просъществували и властват в света, точно защото подкрепят родното си производство, родните си таланти, културата, образованието си: Франция, Германия, Италия, Англия... Когато говорим за музика, например, може да се започне от нещо съвсем безплатно за държавата - толериране на българската музика в българските медии, излъчване на предимно български песни в родния ефир! Знаете ли кога ще чуете чужда, неанглийска песен в Англия?! Турция, Гърция, Румъния, Сърбия дори въртят предимно местна музика. Македонците и те си въртят своята си музика! Нашият барабанист Иван разказваше как в Швейцария, например, когато тази година обявява карантината, ограниченията и затварянето на цели сектори, правителството веднага издава заповед по медиите да звучи 70% швейцарска музика. И медиите сами си решават, че ще излъчват не 70, а 100% швейцарска музика. На правителствата в другите държави не им е необходимо музикантите да им напомнят, че съществуват. Те знаят какво е истинска подкрепа. В България през последните години вече се събират отчисления за авторски и сродни права от ротации, които в огромния си процент заминават в чужбина, за съжаление. Изглежда, че медии тук са създадени, за да популяризират чуждестранните изпълнители и култура, а българските политици толерират това.

- Двамата с Миро сте възпитаници на математическа гимназия, сега и дъщеря ви. Къде се срещат математиката и музиката?

- Нищо друго не развива толкова въображението, колкото художествената литература и математиката! Мими вероятно е наследила нашия математически талант. Отличен математик е. Свири на китара и пиано, пее и слуша значително по-тежка музика от нас. Има доста приятели музиканти от новата вълна в българската музика, а и самата тя е част от група "58 Degrees". Гордеем се с нея! Тя си знае, че я подкрепяме и може да разчита на нас за всичко! Само дето решава задачи, които вече ни затрудняват. Но може пък да се срещнем в музиката...