15 Ноември 2019петък06:59 ч.

Срещи

Мария Чернева: Най-трудното е да избегнеш рутината

Успях да реагирам като свободен човек на опитите на старото ръководство на БНТ да ме натисне в кьошето, откровена е журналистката

/ брой: 200

автор:Альона Нейкова

visibility 643

По образование Мария Чернева е биохимик и микробиолог, но по професия и призвание е журналист. Близо три десетилетия работи в Българската национална телевизия, като следи проблемите на здравеопазването и социалната сфера. От 2013 до 2018 г. е член на обществения съвет на Фонда за лечение на деца, където активно защитава интересите на изпадналите в беда. Авторка е на безброй репортажи и документални филми, които два пъти й носят наградата "Валя Крушкина".

"Душа на показ съм"

- Преди повече от година напуснахте БНТ със скандал, а сега пак сте част от екипа на медията. Какво ви даде кураж и самочувствие да се върнете, Мария? Отново ли ще поемете здравния ресор или ще се занимавате с нещо друго?

- Напуснах, тъй като разбрах, че ръководството на медията - Константин Каменаров и Уляна Пръмова, избраха да вярват на клевети, отколкото да подкрепят свой журналист. Избраха принципа - виновен до доказване на противното. Така не се отглежда журналистика. Двамата си тръгнаха, затова се върнах. Не очаквам никой да ми вярва сляпо, на 100 процента. Но очаквам да се прилагат професионални принципи и критерии в работата. Ако това се промени, знам пътя навън. Надявам се да работя по темите, по които съм събрала доста компетенции и опит - здравеопазване, някои аспекти на социалната политика, науката. Като начало ще ми се наложи да отворя пространство за актуална публицистика. То беше крайно свито, но за сега имам гаранциите, че това ще се промени. 

- Колко време ви бе нужно, за да преглътнете обидата?

- Обида? След емоцията от несправедливите обвинения, много бързо изтрезнях и си дадох сметка, че не се е случило нищо неочаквано. Приляга му на старото ръководство такава долнопробна разправа. Но най-дълго ме боля от предателството на някои мои колеги. Обидата е емоция, а това беше ступор. Отдавна отмина. Сега искрено ги съжалявам - как ли се справят със съвестта си?

- Бивш журналист няма, нали? Но каква все пак бе изминалата година за вас? Направихте ли равносметка в личен и в професионален план или си дадохте почивка?

- Когато нямаш трибуна, когато нямаш възможност да проучваш, да пътуваш, да изследваш - няма журналистика. Писането в социалните мрежи не е журналистика. Усещах как започвам да се губя и направих усилия, въпреки преките си ангажименти, да пиша по някои въпроси, които познавам и съм изследвала. Но това бяха инцидентни усилия. Иначе съм благодарна, че успях да се занимавам с проекти, които ми позволиха да пътувам, да се срещам с много хора, да снимам и да правя кратки филмчета. 

- Едно от нещата, с които може да се похвалите за последната година, е и филмът "Полярни изследователи", в който разказвате за най-актуалната експедиция на нашите учени на Антарктида. Как се решихте да предприемете пътуване до ледения континент? Кое бе най-голямото предизвикателство лично за вас в това пътешествие? Успяхте ли според вас самата да представите изследователските проекти на българските учени така, че това, което правят те, да бъде разбрано и от обикновените хора?

- Нямаше нищо за решаване. Не съм премислила и една секунда. Нямах никаква дилема. Това е континент, обявен за земя на учените, и разбира се, че ще отида. Бях крайно любопитна за научните проекти там - така, както съм любопитна към научните проекти и тук. Но работата на Антарктида си беше предизвикателство. Снимам сама отдавна, но все пак... там ме достраша. Това, което никой не разбра, е, че в главата ми непрекъснато бучеше една тревога - дали ще успея да се справя достатъчно професионално като операторка. Пък и като фотографка. Трябваше да правя снимки за календар. Преди да тръгна, изтормозих приятелите си оператори с всякакви въпроси и кратки курсове. Мисля, че се справих. И с монтажа след това - другото ми голямо предизвикателство около филма. При толкова мои си вълнения, въобще не ми остана място да се тревожа за друго. Сега си мисля, че можеше поне от кумова срама да се притесня от надуваемите лодки насред ледените води. Но логистиците на базата са страхотни и е лесно да им повериш живота си. Всъщност - знаете ли, че за нас в базата се грижи цял клуб автомобилни състезатели? Проверете кои са Jordan Rаcing Team. Абсолютно невероятни са. Влюбена съм в тези хора!

А иначе разказът за научните проекти е нещо, което правя с голяма увереност. Реакциите на публиката по време на прожекциите ме карат да мисля, че съм се справила със задачата. Никой не си тръгна преди края, което е знак, че са успели да разберат и да влязат в научните истории без проблем.

- Били сте член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца. Продължавате ли да следите работата му?

- Няма как да се проследи работата на фонда, откакто е част от НЗОК. Няма никаква прозрачност. Тук там се чува по някое ехо, но беше ясно, че, отивайки към НЗОК, фондът влиза в сива зона.  

- Носителка сте на много награди. Знаете ли точния им брой? Какво означават отличията за вас? Кое признание смятате за най-ценно или най-неочаквано?

- Наистина ми се губят. Но за тази една година, в която ме нямаше в БНТ, много хора - познати и непознати, споделяха, че им липсват моите репортажи. Други заявяват, че им липсва ценен партньор. Това са малки признания, които ме радват безкрайно.

- Напоследък все по-често се говори за фалшивите новини. Мислите ли, че те са следствие на развитието на модерните технологии или по-скоро разпространението на неистини е породено от липсата на експертност?

- Със сигурност модерните технологии и социалните мрежи играят тази лоша роля. Но липсата на експертност е още по-потресителна. Много обикалям училища по инициативата "Журналисти в училище" на Фондация за граждански инициативи, сътруднича и с много учени как да работят с медии - все усилия срещу фалшивите новини. От една страна, да се възпита хигиена на четене сред младите, от друга - да се засили присъствието на експертното мнение в медиите. Все се надявам да спасим някоя и друга душа!

- Кой репортаж или филм смятате за ваша визитна картичка или никога няма да го забравите?

- Моя визитка... Предполагам, че досега не съм го направила този филм. Все още се стремя към него. И все още помня всичките си филми до тук. Слава Богу!

- Какво смятате за най-голямото ви постижение - в личен и/или в професионален план?

- Ако успея да завърша бързо замисления ремонт... Иначе смятам за постижение това, че успях да реагирам като свободен човек на опитите на старото ръководство на БНТ да ме натисне в кьошето. Постижение е, че запазих независимостта и навън. Смятам, че съм свободна до голяма степен - и това е постижение, вярвайте!

- Успявате, благодарение на... или въпреки, че...?

- По-често успявам пък и се провалям "въпреки". Но имам и някои добри опити с "благодарение на".

- Кое е най-важното, което научихте от журналистическата професия?

- Ох, това звучи като въпрос на финала - на журналистиката или на ученето ми. Журналистиката все още не е на финала, но трябва да успее да се адаптира в новите условия, все още е зашеметена. На въпроса... Журналистиката е просто сбор от принципи, които работят по-добре, стоплени от вътрешна жар, от призвание. В тази комбинация най-трудното ми се струва да избегнеш рутината и да решиш, че си научил най-важните неща. Пък и важните, по-важните и най-важните лесно сменят местата си спрямо различните житейски ситуации, с които работи журналистиката.

- Имало ли е ситуации, когато ви се е искало да се откажете да се занимавате с журналистика?

- Не. Точно обратното. В живота си, извън работно време в личното си пространство и това на близките ми - все това правя. Изследвам. Писането е малка част от работата, само финалният акорд.  

- Как всъщност от биохимик и микробиолог (каквато сте по образование) стигнахте до БНТ?

- Случайно. Но не случайно останах там. Моите родители са журналисти, големи имена за своето време. Отговорността да нося името им още ми тежи. Но в началото майка ми ме помоли да помогна на неин колега. Трябваше да кандидатствам за работа в чужбина като балерина в една фирма. Прилъгваха момичета за работа в заведения с "консумация". Той направи материала си, аз описах в отделно каренце емоцията си. От предаването "Култура за всички" от БНТ прочели и поискаха да доразвият тази тема. А после преходът и кризата не ми дадоха никакъв шанс да продължа с науката. Остана ми само телевизията.

- Имали ли сте възможност да се установите за постоянно в чужбина? Бихте ли се възползвали от подобно предложение сега?

- Работя с българския език, правя го много отговорно. Това не е конвертируемо умение. Добрият журналист е журналистът с достатъчно опит и познания за движещите сили в сферата, която покрива. На друго място, в друга държава трябва да изхвърля на боклука всичко, трупано до тук, и да започна от нулата. Не знам какво трябва да ме принуди да го направя.

- Какво не знаят хората за вас, а бихте могли да разкриете поне отчасти?

- Много хора вероятно не знаят нищо за мен. Все по-често чувам да изтъкват като плюс, че не гледат телевизия, нямат дори телевизор. Но и да ме знаят, нямам никакъв таен живот. Всеки може да ме прочете от кора до кора през темите, които правя. Душа на показ съм.

БНБ не допуска отрицателни лихви по депозити на гражданите

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 220

Бизнесът очаква 10 на сто по-малко инвестиции

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 220

Предлагат по-висок акциз за цигарите

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 220

На свободния пазар токът за бита с 30% по-скъп

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 220

Прага иска промени на договора за НАТО

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 220

Ердоган към Тръмп: Готови сме за нова страница със САЩ

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 220

Примирие между Израел и палестинци

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 220

Русия призна Анес за временен президент на Боливия

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 220

Пицомани

автор:Евгени Гаврилов

visibility 110

/ брой: 220

Ако...

автор:Лозан Такев

visibility 98

/ брой: 220

Каракачанов иска, ГЕРБ и ВМРО не дават

visibility 141

/ брой: 220

Двама чужденци създават... най-българската картина

автор:Петра Ташева

visibility 88

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ