Малко трябва на човек, за да бъде щастлив

- Защо избра да учиш за актьор в България и по-специално в ЮЗУ "Неофит Рилски"?
- През 2003 година завърших гимназия във Виница. По онова време нещата около мен бяха много интересни. Аз на 19 години, баща ми остана без работа, брат ми, който е по- голям от мен с почти шест години, беше студент в Скопие. Естествено, че парите не бяха много, да не кажа почти ги нямаше. Бях разбрал за доброто театрално образование в България и реших да послушам инстинкта си и да дойда да уча тук. Избрах Благоевград заради близостта до моя роден край. Между другото София и до днес не ми харесва заради забързания начин на живот. Така се оказах с един куфар и раница на гърба пред Благоевградския университет...
 - Можеш ли да направиш някакъв паралел между образованието в Македония и България?                           
 - Нещата се промениха от времето, в което учех аз, така, че мога да говоря само за периода, когато аз бях ученик. Основното образование е от първи до осми клас, като преди това има и предучилищна подготвителна група. Гимназията е по - различна, класовете са от първи до четвърти клас. Аз учех в голяма смесена гимназия, където имаше около 1200 ученици на две смени. Оценките са малко по-различни. В основното и средното  са от 1 до 5, а в университета от 5 до 10. Това е в най-общи линии.
- Какво учат македонските деца в часовете по история. Как в Македония гледат на България държава - като на приятел, непознат съсед или враг?
- Никога съседът не може да ти е враг, защото тогава и ти си негов враг. По-скоро в историята се изучават събития, без да се взима страна. Историята не трябва да взима страна, а да изучава събитията, хората са тези, които взимат страна.
- И в България, и в Македония има различни етноси. Какво мислиш за българския етнически модел?
- Каквато е държавата, такива са и хората. В една държава има закони и те са еднакви, за всички граждани или гости, посещаващи страната. Всеки човек иска да живее добре. Тука лежи разрешаването на проблемите с етносите, както ти казваш. Когато се направи така, че хората да живеят добре и да се следи за спазването на реда и законите, мисля, че няма да има проблеми. Но това да живееш добре е относително нещо, за някой е едно, а за друг - друго. Тука също трябва да се помисли за това - да се повдигне качеството на живот на всички, така нещата с времето ще се оправят. Но трябва време и постоянство.
- Разкажи на читателите в какви театрални постановки и телевизионни предавания си участвал?
- През 2006 година още като студент бях на половин щат в Общинския куклен театър в Благоевград в продължение на година, след като завърших образованието си, направих още няколко представления в частни театрални трупи. В тях участвах като помощник–режисьор. На това си поприще съм се изявявал основно в Македония! Така "поддържам форма" и до днес. Бях репортер в „Господари на Ефира“ няколко години, като псевдонимът ми беше „Патриотично ми е Дамянов“, снимах и в няколко български сериали и реклами.
- Какво е мнението ти за различните телевизионни формати и реалити-предавания, които от тази есен ще стартират в ефира на различните канали?
- Право да ти кажа, не ми харесва това, че на всяка цена се правят неща, които да се харесат на зрителите. Спомни си какви предавания имаше преди време. Това бяха предавания с висока художествена стойност, такива, от които можеш да научиш нещо, да вземеш нещо,  което да те обогати духовно. Сега и да ги има тези предавания, само шепа хора, ще ги гледат, а това не се харесва на рекламодателите и няма финансиране за такива проекти. Жалко...
- Как започна в "Господари на ефира", какви бяха най-запомнящите се материали, които си осъществил?
- Винаги съм се страхувал да пробвам нови неща, това ми е в природата, но освен това подценявам себе си, което е лошо за мен, и заради това си мислех, че никога няма да имам шанса да работя за едно такова голямо предаване като „Господари на ефира“. Но ето, както знаеш, показах се на екрана и хората повярваха в мен и аз - в себе си. Така се получи тази дългогодишна връзка. Как да ти кажа кой ми е любимият материал? Това е все едно майка да каже кое дете й е по-любимо от друго. Запомнил съм мои материали - за достъпна среда в Благоевград и лепенето на плакатите на нерегламентирани места, се оказаха най-успешни и с най-много направени неща след репортажа.
- В момента се опитваш да реализираш една своя идея. Би ли разказал нещо повече за нея?
- От известно време си мисля да започна нещо, което ще радва хората. Нещо, което ще осъществява мечтите или ще подбутне хората към осъществяването им. Май месец станах на 30 години и реших, че е дошло време да започна. Рожденият ми ден мина като благотворително парти и вместо приятелите  да ми подаряват неща, които след това трябва да ги бърша от прахта, събрахме пари, с които да осъществяваме мечти. Преди, когато съм правил благотворителни партита, парите съм ги давал на хора, които имат нужда от операции, детски домове и т.н. Но този път реших те да отидат за здрави хора, работещи, за някой, на когото му трябва малко подбутване, за да повярва в себе си. Така първият зарадван беше Юри, уличен музикант от Благоевград. Той всеки ден, независимо от времето, стои на главната улица и забавлява хората от града. Купих му нов акордеон, защото той от 40 години свири само на счупени инструменти. Право да ти кажа, онзи искрен поглед в очите му, тази радост ме направи щастлив.