24 Октомври 2020събота18:58 ч.

Панорама

Критика

"МАЛКИЯТ СЮЖЕТ" И ГОЛЕМИЯТ ЖИВОТ

В разказите на Цветан Пешев "се играе" и "се гледа"

/ брой: 12

автор:Панко Анчев

visibility 2235

В края на 60-те и през 70-те години на ХХ век Цветан Пешев не само бе много активен писател хуморист и за деца, но и литературата, която той и неколцина като него (Кольо Николов, Станислав Стратиев, Росен Босев, Божидар Томов и др.) пишеха, бе жива и обичана от читателите. А и от писателите. Тя разказваше с добродушна ирония за ежедневния живот и малкия човек, но предимно кратки случки, които сякаш нямаха отношение към "големия живот", не влияеха на обществото, не възпитаваха младите. Но бяха смешни и забавни, изпълнени с шеги и чувство за хумор и предизвикваха напрегнато очакване как ще приключи историята и дали потърпевшият ще се засегне или обиди. Случката приключваше бързо, а потърпевшият нито се засягаше, нито се обиждаше. 

Като жанр тази литературата може да се означи като лакардия, анекдот, фейлетон, защото беше смешна и забавна, увлекателна. Тя не беше измислена нито като сюжет, нито като типология на героя, нито като диалог и развръзка. Просто авторите записваха случките, които сами бяха провокирали и участваха в тях. Но не за да се подиграят на потърпевшия, нито да го уязвят, а просто да го разсмеят. Понякога и за да му "натрият носа", ако преди това се нещо е паказал, че се е самозабравил и самовъзвеличил. 

Аз наричам този тип литература "литература на малкия сюжет". Това не е научно литературоведско определение, но малко от малко показва за какво се разказва в нея. И какви да бъдат очакванията от творбите й. 

Взимам за предмет на моя анализ книгата на Цветан Пешев "Коза ли е, риба ли е", защото днес тя възкресява тази популярна и обичана някога литература и показва нейните реални достойнства. Той е, така да се каже, един от създателите й и сред безспорно най-високите й класически образци. Героите на Цветан Пешев са все реални хора, но особеното в тяхната житейска и литературна съдба е, че живеят в два свята едновременно. Писателят пресъздава и разказва за света, който аз ще нарека "втори". Понеже в ежедневието си те са и сериозни, и отговорни, и изпълнителни, и загрижени, и често не им е до смях. Но когато влязат във "втория си свят", незабавно и едновременно се пригаждат към него и заживяват сякаш нямат друг. Като че ли са на сцена, на която играят предварително написана комедия или водевил. Те отлично се познават и това им позволява да бъдат през цялото време на "сценичната им игра" като едно цяло и да се разбират и без думи. Ще подсетя читателя, че не всичките им "лакардии" са записани и представени в книги. Но лакардиите съществуват; те ги показват на различни места и никога не се подвеждат взаимно, не си забравят "репликите", не отказват да участват, било защото не са в настроение, било защото имат някаква друга по-важна работа. 

Бих могъл да определя света, който Цветан Пешев пресъздава тук, и който ще срещнем в творбите на по-горе цитираните писатели, като някакъв карнавал, в който са въвлечени различни хора и те се забавляват или просто си мислят, че надхитряват главните персонажи. Но от този "карнавал" обикновено случайните участници не излизат, дори когато случката се прекъсне и участниците се разпръснат. Карнавалът продължава в многобройните разкази за него в компании, по кафенета, на улиците - навсякъде, където има желание да стане весело. 

В "карнавала" участниците не се маскират външно, но възприемат нов вид, изменят се и влизат в новата роля. Условието да играят е да не губят чувството си за хумор. 

Трябва да си човек с широко сърце, безкористен, открит, за да бъдеш или участник, или свидетел, или читател на тези истории. Да не говорим пък колко тези качества са необходими за писателя, който ги описва и пресъздава. 

Някога това беше истинска литература, която бе приветствана от читателите и критиката. Автори извън поколението (напр. Божидар Божилов, Владимир Голев) също публикуваха книги с подобни разкази и случки... Но техните творби нямат този сценичен елемент, който е главното качество у Цветан Пешев. В разказите на Цветан Пешев "се играе" и "се гледа". А не са обикновен художествен разказ или фейлетон. 

Такава литература не се пише, защото и не "се играе" в живота, когато обществото е мрачно, измъчено, бедно, "тоталитарно". Защото тя е знак за душевно обществено здраве и умение да се шегуваш с всичко - най-вече със себе си. 

Днес не са много тези, които знаят, чели са и обичат прозата на Цветан Пешев. Но те непременно ще се съгласят с мене, че той е истински, значим и умел разказвач на малки сюжети, но за големия живот. 

Аз много го харесвам и горещо препоръчвам книгата му!

РЗИ: София е трайно в „червената зона“

автор:Дума

visibility 5

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 785

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 456

/ брой: 201

Словакия въвежда пълна карантина за три седмици

автор:Дума

visibility 110

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 715

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1065

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 467

/ брой: 202

Датата

автор:Дума

visibility 324

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ