Макрон не е нито Наполеон, нито Талейран

Ралф Шолхамер*

Предложението му за изпращане на войски в Украйна е дело на зашеметяваща политическа некадърност, която само даде тласък на Путин.
Шарл Морис дьо Талейран-Перигор трябва да е бил най-великият политически художник в света. Той прави стремителна кариера през най-бурния период от френската история, като успява да бъде фактор в революционна Франция и в трите й фази - предреволюционна, революционна и следреволюционна.
Когато умира на достолепната 84-годишна възраст през 1838 г., светът става свидетел на кончината на вероятно най-великия дипломат, живял някога. Една от най-запомнящите се негови реплики е: "Дипломат, който казва "да", означава "може би", дипломат, който казва "може би", означава "не", а дипломат, който казва "не", не е дипломат."
Предполагам, че точно това е имал предвид настоящият френски президент Еманюел Макрон, когато изказа идеята за изпращане на западни войски в Украйна. Подобно на Талейран, предложението на Макрон беше по-скоро "може би" (и следователно "не"), отколкото действително "да" (и следователно "може би").

* Професор в Колежа по хуманитарни и социални науки в Австрия. През 2015 г. защитава докторската си степен по политическа теория в Университета на Кентъки, след което преподава във Виенския университет. Изследванията му се фокусират върху културните фактори за формиране на идентичност и как идентичностите влияят върху социалното сближаване

Уви, дори игрите с думи на дипломатите трябва да бъдат подкрепени от реална власт и авторитет и именно тук Макрон не успява да се справи с Талейран. Той определено не е Наполеон, нито пък Луи XVIII, който става крал на Франция след падането на Наполеон от власт.
С рейтинг на одобрение, едва надхвърлящ 30 процента, и постоянно изправен пред обществени вълнения - от "жълтите вестници" до протестите на фермерите, той прилича по-скоро на Луи XVI малко преди да бъде свален от власт през 1792 г. По всяка вероятност Макрон ще бъде пощаден от крайната му съдба - да бъде обезглавен от гилотината пред очите на ликуваща тълпа.
Франция на Талейран е сила, с която трябва да се съобразяват, тя е една от най-големите сили по онова време. Дори поражението на Наполеон не променя факта, че френските идеи и обичаи доминират на Стария континент и извън него, а Статуята на свободата на пристанището на Ню Йорк все още свидетелства за

френските идеали

В наши дни Франция е изправена пред вътрешен и международен упадък: ролята на нейните философи и филмови дейци е в най-добрия случай незначителна, а влиянието, което тя поддържа в страните от бившата си империя, бързо отслабва, отстъпвайки място на Русия и Китай.
Друг цитат от Талейран, вероятно погрешно приписан на него, гласи: "Това е по-лошо от престъпление, това е грешка." Независимо дали го е казал или не, той със сигурност е разбирал, че в международната политика великите сили често действат престъпно, но ако го правят, резултатите трябва да си заслужават.

Идеята на Макрон за разполагане на войски в Украйна

не е престъпление, но със сигурност е грешка. Може би дори е откровена грешка.
Според доклада "Проследяване на подкрепата за Украйна" на германския Институт "Кил", Франция изостава в подкрепата си за Киев. Германия е отделила 17,7 млрд. евро в сравнение с оскъдните 635 млн. евро, предоставени от Париж.
Макрон не е втори Наполеон, а втори Нортън - симпатичният английски луд, който се обяви за император на Съединените щати през 1859 г. Но император Нортън никога не е имал шанса да нанесе толкова щети, колкото Макрон днес.
Декларациите на Макрон по отношение на Русия са всичко, на което Путин можеше да се надява. В продължение на две години пропагандата на Москва внушаваше на света, че конфликтът в Украйна е война на Запада срещу Русия и че Украйна е само прикритие за дългосрочния план на Запада за ликвидиране на Руската федерация.
Френският президент открито лансира идеята, че

страните от НАТО трябва да обявят война на Русия

като същевременно не желае да предостави значителна финансова помощ на Украйна. Сега Путин отбеляза политически хеттрик - беззъба заплаха, разединение сред НАТО и пропагандна победа.
Франция е цирк, ръководен от клоуни - като се започне от Макрон и се стигне до министър-председателя Габриел Атал (чиято единствена квалификация май е, че е млад и гей) и външния министър Стефан Сежурне (чиято единствена квалификация изглежда е да е млад и бивш съпруг на Атал).
Тъжно е, че нацията на Талейран се е превърнала в нацията на Макрон.