Магистри на света

Ариадна Рокоссовска

Какъв ще бъде светът утре зависи от днешните студенти, които са решили да посветят живота си на международните отношения. Как да заинтересуваме младежта със световните проблеми, да отгледаме истински специалисти в международната политики - за това "Российская газета" разговаря с ректора на МГИМО (Московския държавен институт по международни отношения) академик Анатолий Торкунов.

- Често ние говорим прекалено малко за емоционалната страна на дипломацията и международните отношения, а тя играе все по-голяма роля. Примери за това има много. Да погледнем драматичните събития в страните в мюсюлманския свят, които, разбира се, искаме или не, ще окажат и вече оказват влияние върху междудържавните отношения на тези страни. Аз дори не говоря за такива трагични страни, като гибелта на американския посланик в Бенгази. За да може емоционалната страна все пак да има позитивна нагласа и да не пречи на междудържавните отношения, много е важно общуването между хората по най-различни въпроси. В това число - съвременното устройство, накъде отива светът, как ще се изграждат международните отношения. Струва ми се, че това става все по-очевидно и за властите, и за хората, които са далеч от политиката.
- Анатолий Василиевич, не ви ли се струва, че професията на дипломата става все по-опасна?
- Искам да ви припомня, че тя винаги е била небезопасна. Наистина, младежите, избиращи тази професия разбират, че тази работа е тежка и трудна, особено ако става въпрос за страни с тежък климат, със сложна политическа и социална ситуация. Например някои страни в Африка, Азия и Латинска Америка. Трябва да имаш кураж, за да направиш съзнателно сериозни самоограничения, осъзнавайки, че тази работа е свързана и с рискове, и със сътресения. Много ми харесва това, че през последните години сред абсолвентите на МГИМО се увеличава интересът към дипломатическата работа. Имаше период, когато мнозина предпочитаха да отидат в бизнеса, но днес, избирайки между бизнеса и дипломатическата служба, много от тях правят избор в полза на последната. А тази работа е "работа в полето", както казват археолозите.
- В МГИМО започна работа конвентът на Руската асоциация за международни изследвания, която вие ръководите. Обявени са повече от 30 теми, в това число и по най-горещите текущи проблеми. Например Арабската пролет. Кой участва в конвента и за кого са предвидени неговите препоръки?
- Първо, практици. В същата тази секция за Арабската пролет ще участват представители на руското външно министерство, чуждестранни специалисти от арабските страни, Израел, Франция. Общо в конвента ще участват 60 чуждестранни учени, при това на изключително високо ниво. Заедно с това Руската асоциация за международни изследвания привлича професионалисти, преди всичко, от вузовската изследователска среда. В сегашния конвент ще има близо 600 участници, повечето от тях няма да са от московските университети и изследователски институти, въпреки че и те, разбира се, ще участват. За конвента ще пристигнат представители на регионални вузове, където днес активно се занимават с международната проблематика, където подготвят специалисти по чуждестранни регионални изследвания или международни отношения, световна икономика, където има изследователски центрове, които се занимават с такива проблеми. А днес в Русия има много такива прекрасни центрове. Това е вече седмият конвент на Руската асоциация за международни изследвания и залата винаги е пълна, има много младежи. Струва ми се, че именно за младежта е предназначена нашата работа. На младите трябва да се даде път - да им се даде възможност да покажат себе си, да видят корифеите, които ще говорят пред тях, ще отговарят на въпросите им. Такива форуми, като конвента на РАМИ - това вече го доказа историята на асоциацията - е великолепна площадка.
- Връщайки се към темата за Арабската пролет - според вас има ли дипломатическо решение за сегашното положение в Сирия?
- Убеден съм, че нашата позиция е премерена. Настойчивостта и последователността на Русия по този проблем е оправдана. Да, дипломатическо решение има. За да го приемем обаче, ние трябва да изхождаме от това, че смяната на режима не е самоцел. По Египет и по Либия можем да съдим за това колко труден е този въпрос. Всички експерти са съгласни, че смяната на ръководителя на режима не само не е спасила положението, но усложнява проблема още повече. Вместо да повтаряме същите грешки в Сирия, може би трябва да се изпробва друг начин за решаване на проблема? За това обаче трябва да се накара не само сирийското ръководство, но и онези, които се обявяват за опозиция, да седнат на масата за преговори. Въпросът не е в това - ще бъде ли Башар Асад президент на страната, а в това - как ще се изграждат по-нататъшните отношения, в това число между различните течения в исляма в Сирия. При това не бива да се забравя, че става въпрос не само за мюсюлманите. Сирия е мултирелигиозна страна, в която са представени различни националности, етнически групи. Там не може да се прави така: махат Асад, който представлява алавитите (а алавитите - това е днешната сирийска елита), значи ще има антиалавитски погроми. Ще засили ли това Сирия? Ще подобри ли положението в Близкия изток като цяло? Много се съмнявам в това. Друг въпрос е, че щом има сериозен протест, трябва да се търсят някакви изходи, да се търсят, струва ми се, чрез побуждане на противоборстващите страни към преговори. И тук Русия преминава своята част от пътя доста достойно. А нашите партньори, за съжаление, са последователни само в едно: в това да се свали режимът.
- На състоялата се във Владивосток среща на върха на АТИС се говореше, в това число за междувузовско сътрудничество в Азиатско-Тихоокеанския регион. Имате ли вече някакви идеи за съвместна работа с вузовете от този регион?
- От гледна точка на междууниверситетските връзки ние вече излизаме на съвсем друго ниво. Тук преди всичко бих отбелязал стабилната тенденция за мрежови университети. Днес активно и успешно действат два такива университети - в страните от ОНД (Общността на независимите държави - бел.ред.) и Шанхайската организация за сътрудничество. МГИМО участва и в единия, и в другия такива университети. В рамките на този проект при нас учат магистратура студенти от Киргизстан, от Казахстан, от Китай. В резултат те получават дипломи от два вуза - от своя, където получават базово, бакалавърско образование, и от нашия.
Напълно е възможно създаването на такъв мрежови университет (естествено при условие на интерес от страни от АТИС) и в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Втората формула, също много резултатна, е създаването на съвместни магистърски програми на базата на два-три университета. Предполагам все пак, че базовото образование е най-добре да се получава в своя си вуз.



Московският държавен институт по международни отношения (университет) (на руски: Московский государственный институт международных отношений (университет), известен и като МГИМО e едно от най-престижните висши училища на Русия. Университетът е създаден през 1943 година като Факултет по международни отношения на Московския държавен университет "Ломоносов", а през 1944-а се отделя в самостоятелно висше училище под името Московски държавен институт по международни отношения. Това е университетът с най-много изучавани езици в света - над 60.
Започнал като факултет на Московския държавен институт, институтът бързо се разраства. През 1954 г. той се обединява с Московския институт за източни езици, а през 1957 г. и с Института за външна търговия.
Понастоящем МГИМО (университет) има 8 факултета: по международни отношения, международноправов, по международни икономически отношения, международна журналистика, политология, международен бизнес и бизнес администрация, за базова подготовка, за допълнително професионално образование.
Институтът след 2000 г. придобива статут на университет, когато към него са открити няколко института: Институт за европейско право, Международен институт за енергийна политика и дипломация, Международен институт по управление, Институт за външноикономически връзки.
От 1946 г. в института се обучават студенти от над 50 страни от всички континенти, включително (от 1952 г.) и български студенти. Първият български студент е Ангел Козовски.
Досега повече от 660 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение със специалности предимно международни отношения, международни икономически отношения, международно право. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 доктори и доктори на науките от България.
По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по трима български граждани, които са освободени от учебна такса.