Магистрала до Русия може да помири Ереван и Баку

"Взгляд"

Геворг Мирзаян*

Наскоро в Москва се проведоха преговори между руския лидер Владимир Путин, арменския премиер Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Страните не успяха да се споразумеят за окончателния статут на Карабах. Независимостта на самопровъзгласилата се република вече не се обсъжда, но Армения иска тази земя да има статут на "автономия" в Азербайджан. Баку обаче, след като спечели втората карабахска война и завладя част от Нагорно-Карабахската република (НКР), не е готов да даде автономия.

С голяма степен на вероятност този въпрос няма да бъде разрешен при последващи преговори. Впрочем, въпросът за статута на Карабах може да почака. Има други въпроси, които не могат  чакат. Например, Илхам Алиев да върне арменските военнопленници. Никол Пашинян не успя да убеди Илхам Алиев да върне тези хора. 

Транспортът като шанс за регулиране на карабахския проблем

Всъщност единствената точка, по която бе постигнат поне известен напредък, бе въпросът за деблокирането на транспортните връзки. Страните се договориха да създадат  тристранна група на ниво вицепремиери, която трябва да проведе първата си среща до 30 януари и в "зависимост от резултатите от нея да бъдат определени основните насоки за работа".

Да, става дума преди всичко за транспортен коридор, който ще свързва основната част от азербайджанската територия с анклава Нахичеван, разположен на територията на същинската Армения. Условията за създаването на този коридор все още не са обсъждани: например кой ще притежава земята, по която ще мине този път (както шосеен, така и железопътен). И това поражда огромен брой слухове сред арменското население. Хората, недоволни от предаването на Карабах, смятат, че Пашинян е готов да прехвърли на Алиев част от територията и на самата Армения.

Освен това обаче комисията ще се занимава и с прокарването на железопътна връзка (не транспортен коридор, а железопътна връзка) между Армения и Русия през територията на Азербайджан. Всъщност за Ереван това е основният положителен резултат от преговорите в Москва. И това е онази добра новина, която за Никол Пашинян бе е жизненоважно да донесе от руската столица (на фона на масови протести в Армения). Затова сега премиерът на Армения активно я популяризира. "Изпълнението на споразуменията може да промени икономическия облик на нашия регион. И икономическите нововъведения могат да доведат до нови гаранции за сигурност", уверява той.

И на пръв поглед Пашинян е напълно прав. Железопътната линия е един от най-евтините начини за доставка на стоки, а Армения няма железопътна връзка с Русия, която е нейният най-важен търговско-икономически партньор и външен пазар. Плановете за изграждане на железопътна линия през Грузия не могат да бъдат реализирани, защото Москва и Тбилиси изобщо не мога да се договорят за статута на абхазкия участък от пътя.

Една транспортна връзка през Азербайджан ще даде сериозен тласък за развитието на арменската икономика, което от своя страна ще увеличи възможностите й в областта на сигурността. Връзката е от полза и за Русия, защото ако тя бъде свързана с транспортния коридор, който ще върви от Нахичеван до Баку, ще се окаже, че Русия ще получи директен достъп до Турция.

Тук обаче има две "но"-та , с които ще трябва да се залови новата тристранна група. Първо, кой и с чии пари ще изгради този път (значителна част от платното по маршрута е или демонтирана, или е в лошо състояние). Второ, как Азербайджан ще гарантира неговата неприкосновеност, ще поеме ли задължението да не го блокира? 

Възелът от интереси

Да, президентът Илхам Алиев уверява, че пътят е от полза не само за Армения и Русия. "Това е онази сфера, която може да даде голяма динамика на развитието на региона, както и да укрепи сигурността. Защото откриването на транспортните комуникации отговаря на интересите на народите на Азербайджан, Армения, Русия и нашите съседи. Сигурен съм, че съседните държави също ще участват активно в създаването на транспортни коридори и създаването на обширна мрежа от транспортни артерии в нашия регион", обясни азербайджанският президент. Под "съседи" той подразбирате най-вече Иран и Турция. Две страни, които не влизат в тристранната група, но имат голям интерес към резултатите от нейната работа. 

Така Техеран, който бе изключително загрижен от резултата от втората война в Карабах, ще получи допълнителни възможности в рамките на транспортния коридор Север-Юг. Анкара пък, която е недоволна, че остана извън преговорния формат за Карабах, ще получи достъп до руския пазар, както и до железопътна линия до Каспийския басейн.

Но интересите, било собствените, било на съседите , често отстъпват място на политическата целесъобразност. Ето защо всички въпроси на арменско-азербайджанското взаимодействие трябва да бъдат ясно разработени в прословутата съвместна тристранна група.

Това е необходимо не само на републиките, но и за Русия. Разрешавайки конфликта за Нагорни Карабах, Москва е заинтересована външните играчи да нямат възможност да разпалят въглените, останали от него: нито САЩ, нито Европа, нито дори Турция. Това означава, че на Владимир Путин, Илхам Алиев и Никол Пашинян (или неговият наследник, ако Пашинян не запази поста си) ще са им необходими още срещи. 

*Със съкращения, авторът е политолог и доцент от Финансовия университет към правителството на Русия, приоритети са му Кавказ, Близкия изток, Източна Азия, САЩ