Маестро Георги Атанасов Снимки архив
Маестро Георги Атанасов - родоначалник на българската оперна традиция
Именитият музикант изнася хиляди концерти и подготвя огромен брой инструменталисти
/ брой: 176
От малък маестро Атанасов (18 май 1882, Пловдив - 17 ноември 1931, Лаго де Фазана, Италия) проявява необикновената си музикална надареност. Открива го авторът на "Върви, народе възродени", композиторът и педагогът Панайот Пипков (1871-1942), който му дава първите уроци по пиано. Петнайсетгодишен, Атанасов е приет за редовен ученик в Букурещкото музикално училище, което поради липса на средства (отрано остава сирак!) не успява да завърши. По-късно заминава за Италия, в града на Джоакино Росини - Пезаро, при прочутия Пиетро Маскани, автора на "Селска чест", който го запалва за оперното изкуство. Завършва консерваторията "Росини" с пълно отличие, златен медал и с титлата "Маестро ди музика" само за три години (1899-1902) и се завръща в родината си, въпреки поканата да остане в Италия. До края на живота си работи у нас като военен капелмайстор, а също и като диригент в Софийската опера. Първо - седем години в родния Пловдив, а след това и в столицата. През целия си живот живее скромно, дори бедно и работи усърдно за България, за издигането и професионализирането на българската музика.
С титлата "маестро" Георги Атанасов става много популярен и обичан в цяла България. Той е безкористен, изключително добър, роден просветител и патриот. Изнася хиляди концерти, подготвя огромен брой музиканти-инструменталисти, изпълнява за първи път у нас редица творби на чужди и български автори. В историята на българската музика от началото на миналия век той заема едно място, което като че ли най-малко подхожда на военен капелмайстор - мястото на родоначалника на българската оперна традиция. Всъщност не той е първият ни оперен автор - преди него друг музикант, също военен капелмайстор Емануил Манолов (1858-1902) ще напише първата българска опера, вдъхновена от Вазов - "Сиромахкиня" (1900), но именно маестро Атанасов ще се посвети почти изцяло на музикално- сценичния жанр, ще проправи пътя му в наскоро проходилата ни професионална музикална култура. Той е твърдо уверен, че всеки български композитор трябва да работи за българската опера. Той е влюбен в този жанр и твърдо вярва, че има бъдеще у нас, въпреки трудностите и скептицизма на редица наши интелектуалци, които не подкрепят морално тази идея.
Мемориалът на композитора в Пазарджик
Първата си опера - "Борислав" (1911), маестро Атанасов създава по мотиви от едноименната драма на Иван Вазов. За съжаление тя няма успех сред публиката тогава, която приема по-благосклонно други български опери с по-малко качества. Шест години по-късно, през 1917 г., ще композира операта в три действия - "Гергана" по поемата на Петко Р. Славейков "Изворът на Белоногата", смятана за първото класическо произведение в българската оперна литература. "Трогателният сюжет на тази балада, в центъра на която е чистата патриархална любов на Гергана и Никола, типичната идилична атмосфера на старото българско село, подвластно на магии и суеверия, на добри и зли подземни сили, населило гори и поляни със змейове и самодиви и от време на време спохождано от паши и бейове, от черкези и кърджалии - това е кръгът от образи и взаимоотношения, в които лирическото дарование на маестрото ще се разгърне в цялата си пълнота", пише проф. Венелин Кръстев в студията си за маестро Атанасов. Да, "Гергана" ще бъде неговият шедьовър, сред най-известните и поставяни до днес български опери. Тя поставя началото на прочутата "народна трилогия" на маестрото, към която принадлежат "Цвета, или Македонска кървава сватба" (1924) и "Запустялата воденица" (1922).
След тях композиторът решава да модернизира музикалния си език (упрекван е от някои критици, че е остарял!) и това става при двете му интересни исторически опери "Косара" (1929) и "Алцек" (1930), които доскоро бяха незаслужено забравени от националната ни опера, но през 2010 и 2011 г. прозвучаха отново, след цели осем десетилетия, благодарение на талантливия наш диригент Григор Паликаров и екип от млади и много добри певци.
За децата маестрото съчинява пет оперети, много играни от детски състави в цялата страна, дълго и след смъртта му (най-известната от тях е "Златното момиче"). Те имат безспорен принос в музикалното възпитание на няколко поколения подрастващи, които именно чрез тях влизат в света на класическата музика. Автор е и на много солови и хорови песни, военни маршове и клавирни пиеси.
Музиката на основоположника на българската опера се отличава с емоционалност и непосредственост на изказа. Силната й страна са красивите и запомнящи се мелодии, написани в духа на селската и градската българска песен. Хармоничният език на оперите на маестрото е пределно ясен и достъпен - особено в първите му битови и патриархални по дух опери ("Гергана", "Запустялата воденица" и "Цвета"), докато историческите му драми са написани с малко усложнена и модерна за времето си и за тогавашния етап на развитие на българската художествена музика композиционна техника. В творчеството си маестро Атанасов, особено в драматургически план, без съмнение следва и образците на италианската романтична опера от XIX век - от Верди до Пучини и Маскани, без, разбира се, да бъде техен епигон.
През 50-те г. композиторът Виктор Райчев написа оперетата "Младостта на Маестрото" - за живота и любовта на маестро Атанасов, която се игра дълго и с успех на редица музикални сцени у нас.
Трябва да отбележим, че "Гергана", както е известно, съвсем не е първата българска опера. През 1900 г. в Казанлък е представена "Сиромахкиня" по Вазов на Емануил Манолов (1858 -1902), която поставя закъснялото начало на жанра у нас. Но творбата на маестро Атанасов, показана за първи път на 6 юни 1917 г. в София, е всъщност първото сериозно произведение, което продължава да присъства в репертоара на българските музикални сцени и днес. Интересно е, че втората българска опера - Старозагорската, е открита тъкмо с вдъхновената от дядо Славейков "Гергана". Това става на 1 юли 1925 г., когато жителите на Стара Загора и духовата музика посрещат на гарата маестро Георги Атанасов. Ученикът на Пиетро Маскани и пръв български оперен композитор пристига, за да присъства вечерта на премиерата на своята първа опера "Гергана". "Опера ли? Какво е това?", се питат придошлите да видят новото музикално чудо. В главната роля е красивата и гласовита ученичка от педагогическата гимназия Ничка Хаджимитева. Заради природно поставения си лиричен сопран девойката е привлечена от ръководството на местното музикално дружество "Кавал". А неговият секретар - видният адвокат и известен тенор Георги Баталов, подготвя ролята на любимия на Гергана - Никола. Така двамата млади певци, които възторжено са аплодирани от своите съграждани, поставят началото на първата извънстолична опера - Старозагорската или Южнобългарската опера. По-късно те създават хубаво семейство. Тяхна дъщеря е известната оперетна диригентка Росица Баталова, която посвещава таланта си на Държавния музикален театър.