Люта рана в сърцето на тирана
Военна и политическа характеристика на Априлското въстание от 1876 г.
/ брой: 93
В нашата историческа летопис темата, свързана с паметните априлски дни на 1876 г., занимава умовете на родолюбивите българи от всички епохи. И всяко едно поколение показва не само своето преклонение и признание пред героизма и паметта на героите, но дава и своя принос при изясняването на различни страни на въстанието. Най-обобщената оценка на специалистите е, че то е крупно историческо събитие в нашата най-нова история. Априлското въстание е прието като
единствената обща въоръжена акция
на българите срещу Османска Турция по време на 500-годишното господство в земите български. Въоръжената съпротива се опира предимно на хайдушките чети и дружини, които показват волята, непримиримостта, копнежа и жаждата за свобода. Следват създаването на организационни структури и политически органи на ръководство. Неслучайно Априлското въстание е оценено като връхна точка на нашата национално политическа революция и прелюдия към Освобождението. То раздвижи европейското обществено и политическо пространство и мислене, като ускори решаването на т.нар. Източна криза с военни средства, поради изчерпване на всички възможности за дипломатическите ходове при преговорите с Високата порта и нейните поддръжници - предимно Англия и Австро-Унгария. С Руско-турската освободителна война се завършва не само успешната дълга борба, водена от българите на трите фронта в епохата на Великото българско възраждане (създаване на самостоятелно светско училище, освобождаване от духовното гръцко господство и политическо освобождаване от Османското владичество), но се създават условия за формиране на държава с нейните структури, институции и организация на управлението, довели до бърз просперитет. Съгласно източниците съвременните схващания и оценки, свързани с подготовката на националната революция и нейния връх Априлското въстание, са дело, подготвено от т.нар. средна класа, израстващата градска и селска буржоазия, като единствена обществено-политическа сила по онова време. Би следвало да се добави още, че тази революция не би могла да се осъществи без прякото изпълнение от страна на бедната емиграция, селячеството и занаятчиите и будната българска младеж,
вътре в земите български
подготвяни още от времето на Апостола Левски. Съгласно източниците преобладаващата част от специалистите оценяват предимно военните страна и забравят, подценяват или недооценяват политическите заслуги и приноси на Априлското въстание. Според съвременната оценка това води до несъзнателно "обезличаване на въстанието, до неговото омаловажаване".
Що се отнася до самия ход на събитията, свързани с подготовката и хода на въстанието, стават ясни и някои слаби страни; предателството на Оборище за деня на неговото обявяване и преждевременното неедновремено избухване в различните революционни окръзи и селища, нееднакво добрата качествена подготовка, липсата на добра организация, съгласуваност, координация, взаимодействие и комуникация между главните апостоли, ръководителите и организаторите в отделните окръзи и населени места. Независимо от слабостите политическата насоченост се вижда и потвърждава със събранието в Оборище, което не случайно е определено като Първото българско Велико Народно събрание, както и от убедеността и изказванията на някои апостоли. (Показателни са думите на Георги Бенковски след потушаването: "Моята цел е постигната! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия, тя нека дойде". А оценката на Стоян Заимов е: "Въстанието от 1876 г. беше чисто българска работа, самостоятелен труд.... Това прави чест на нашия народ. Но, че това движение не беше по народните налични сили, и че то се нуждаеше от дяда Ивана, чини ми се, че всеки признава".
Закон за бунтовниците
Този закон е изготвен (на 22 април) от ръководителите на Врачанския революционен комитет във връзка с обявяването на предстоящото въоръжено въстание (април 1876). В него се определят задълженията на четоводеца, десетарите (десятниците), войниците, писаря и секретаря.
1-во. Четникът ще приеме заповед да заповяда на десятниците си за нещо; в същия час трябва да се преведе дето, като се приложи в действие със самото си присъствие в делото.
2-ро. Да прегледа десетниците и със собствените си очи и да даде сметка, дето трябва.
3-то. Строгост в заповедите си да варди, по никой начин да не поставя заповед неизпълнена.
4-то. Ако би някой от подчинените му не върши това, което му заповяда, има право да го накаже с какво му се пада.
5-то. Работите, които се изписват на четниците или които им се дават да ги раздадат на подчинените си, трябва в същата минута да ги разселят поравно число между работещите.
6-то. Четникът е длъжен да внимава с четири очи, да не остане никаква бъркотия низ четата му. Щом види, трябва да даде край в същата минута на размирицата.
7-мо. Пет дни преди бунта четникът ще разпише разписки на всичките си десетници, в които ще яви деня и ще им заповяда строго излизане на бунта длъжен е да отбере по юначните от десятниците си и с тях да извади страхливите на бунта.
8-мо. Четникът най-напред ще излезе на бунта. Ако някой от четниците се осмели да се скрие на първа пушка (при започване на въстанието), то колкото солдати се съберат от четта му под предводителството на нов четник, ще търсят право на къщата му да я запалят.
9-то. Всеки четник ще си гледа своята си чета, ще се меси само в четническите работи.
Забележка. Ако четниците се трудят и внимават добре, строгото извършване на заповедите си, които ги издават на подчинените си, всичко ще им бъде в добра сполука.
По-нататък се изреждат задълженията на т. нар. десетари, които са длъжни да изпълняват строго заповедите на четника си, "щом му се даде, трябва да я извърши в същата минута. Ако се противи, ще се накаже, както му се пада". Специална част е посветена на Солдатите (Войниците), които чакат заповедите от десетарина, "каквото му се заповяда, това ще върши, без да се противи най-малко". Уточнява се също, че "Всичката резерва и всичките неща са под контролaта на секретарина". Под частта "Общи закони" се добавя, че "От днес 11-сети мая никой няма да захване своя работа. Щом се види, че се е захванал, ще се накаже. От днес убийството се дозволява за всекиго, който пречи в общото".
Що се отнася до въоръжението, ето по-главните неща, с които трябвалo да бъде снабден всеки бунтовник -
списъкът за бунтовническите потребности
е съставен в Гюргево от апостолския комитетет: Пушка
Нож, кама или сабля,
Пищове или револвер,
Фишеци за пушката-300
50 грама суров барут
Паласка за фишеците
50 драма сладък мехлем
Тифтик (от ленено платно)
50 драма восък
2 оки сухари
Съд за вода (кратунка или тенеке)
2 чифта цървули
2 чифта навуща
Котка за цървулите
Риза и гащи по два чифта
Ямурлук или мушама
Конци, игли и игленик.
На всяка къща да има по една ока барут и куршуми.
Този закон, изисквания и правила, разбира се, са непълно спазени не само в неизбухналия бунт (въстание, война) във Врачанския революционен окръг, но и в някои други. Та как би могло да се достигне до победа в една война, водена на местен принцип, в която срещу един много добре въоръжен противник, наброяващ "80 000 нередовна армия, състояща се от башибозуци и черкези, и 10 000 редовна армия", се противопоставят български въстаници, отстъпващи както по "численост, качество и количество въоръжение", така и по боен опит и тактика на боя. Според съвременните представи и оценки на специалистите подобна оценка и характеристика би довела до деформирана представа за Априлското въстание, че то е било някаква безумна необмислена "авантюра" на "луди глави", довела до толкова много жертви, материални загуби и страдания. Съгласно съвременните оценка на въстанието от историците у нас обаче "военното поражение...се превръща в политическа победа". Представителите на българите Драган Цанков и Марко Балабанов обикалят европейските столици и връчват на шестте Велики сили "меморандум", в който се настоява за "автономна българска държава". Бисмарк ги посреща много радушно, убеден, че Русия трябва да защити българите, а Александър II дава категоричното обещание, че техните славянски братя ще получат исканата помощ от Русия с политическата подкрепа на Германия. В резултат на Руско-турската война Отечеството ни е освободено с подписването на договора на 3 март, с който от пепелищата възкръсва Третата българска държава.