Ловните трофеи

Ловни трофеи от убития дивеч човек събира откакто ловува. В праисторически времена по този начин е демонстрирано превъзходството на един ловец над другите. Особено, когато на огърлицата около шията на ловеца са висели мощни кучешки зъби на свиреп хищник, или на едро животно, осигурило прехраната на племето продължително време. Затова още от дълбока древност са събирани и съхранявани такива части от тялото на отстреляния дивеч, които без всякакво съмнение доказвали, че животното е убито. На втори план стоели изискванията за красотата и изобщо за естетическите критерии към ловния трофей.
Сравняването на трофеите по големина и красота, което несъмнено е правено още в дълбока древност, има също своя дълбок смисъл. Огромният череп, мощните зъби на хищника или на глигана, големите и дебели рога са принадлежали на едри и силни животни. А това вече е основание за гордост на техният притежател, но както в миналото, така и днес е и повод за размисъл. Защото човекът, доказвайки превъзходството си над дивия животински свят и над природата, винаги е чувствувал своята зависимост от тях. Затова въпросът за целесъобразността от изстрела е стоял и ще стои с все по-голяма сила.
За първи път у нас законодателно са решени проблемите на трофейното дело със Закона за ловното стопанство от 1982 г. Сега действащият Закон за лова и опазване на дивеча доразвива тези въпроси. Съгласно неговите изисквания ловните трофеи принадлежат на ловеца, който ги е придобил. Всички ловци, придобили трофеи по пътя на редовния им отстрел са задължени да ги регистрират в държавното лесничейство или в държавната дивечовъдна станция, на чиято територия са добити в едномесечен срок от датата на отстрела.
Ето и основните изисквания, на които трябва да отговарят ловните трофеи:
1. Трофеят е част от тялото на дивеча, която доказва, че той е убит. От европейските видове дивеч като ловни трофеи се оценяват: черепи и кожи на хищници, кучешките зъби на глигана, рогата заедно с черепа на копитните животни.
2. Трофеят трябва да има изяснен произход. Това означава да е известно кой, къде и кога е отстрелял дивеча. Това условие е твърде важно. Чрез него се запазва неписаното правило от дълбока древност, че трофеят е притежание на ловеца, който го е добил.
3. Трофеят трябва да е добит от животно, живяло на свобода при естествени условия.
Това условие защитава основната цел на стопанисването на дивеча, а именно запазването на естествената му среда. От друга страна то ограничава значително намесата на човека в дивечовите местообитания, включително и по отношение на интензивното целогодишно подхранване. Трофеите от дивеч, стопанисван в оградени площи също се оценяват, но се вписват в каталозите с отметка и не се сравняват с останалите трофеи. Изключение правят муфлонът и еленът лопатар, които са успешно аклиматизирани в Европа и като чуждоземни видове в повечето случаи се развъждат в оградени пространства. В това изключение не се включват случаите, когато елените са върху много малки площи и целогодишното им подхранване е задължително.
4. На трофея трябва да могат да се измерят всичките показатели, включени във формулата за оценката му. Ако не е възможно на трофея да се измери дори и един показател той не може да има реална оценка и да се сравнява с останалите трофеи.
5. Не е желателно допълнително да се въздейства върху трофея.
Трофеят се съхранява и участва в изложения с естествената си красота. Недопустимо е рогата да се боядисват, лакират, да се пилят върховете им и т.н. Такива трофеи организаторите обикновено не допускат на изложение. Те показват ниската ловна култура на притежателя им. И все пак тези трофеи могат да се оценяват като на показателя, върху който е въздействано, се присъжда оценка нула.