Ловна вечеринка в Габрово

Най-големите ловни купони стават в Габрово. Всяка година габровските ловци и риболовци, заедно със съпругите си, се събират първата седмица на август в навечерието на откриването на лова и последната седмица на февруари за закриването му. И така 24 години.
На 21 февруари т.г. отново се получи неповторим празник. За пореден път вечеринката бе тържество на спортния  дух и сладката раздумка с другарите. Чувстваше се приятелството покрай общите маси, отрупани с деликатеси и изтънчени питиета собствено производство
Повече от две десетилетия вечеринката на габровските ловци претендира да е най-добрата, защото и тогава, и сега, забавлението е в резултат на богата артистично-музикално-забавна програма.

Тази година гост на габровската вечеринка беше главният секретар на националното сдружение Васко Василев. Пестеливи, без да отегчават с много думи, Васко Василев и председателят на габровското ловно-рибарско сдружение д-р Николай Пенчоков поздравиха присъстващите и дадоха старт на веселата част.
От многото постигнатите резултати се казаха само няколко -  92 на сто е изпълнението на плана за отстрела на дива свиня, с най-висок отстрел са дружинките Козирог - 53 диви прасета, и Гачевци - с 39. Най-много слука имат ловците Пламен Танковски от Ловно-рибарско дружество във Враниловци, Христо Райчев - от дружеството в Драгановци, и Кънчо Кънчев от дружество - Яворец. 

Игри, награди, смях и закачки, наздравици, музика и танци. В Габрово веселата част никога не е била вдъхновена единствено от мохабета по масите. Игрите, тип забавни състезания, винаги са били в центъра на вниманието. Още на първата от тях Рачо Шейтанов, ловец от Жълтеш, си тръгна с шаран, след като успя да "претегли" най-точно шарана. Андрей от Кметовци и Мирослав от Яворец най-убедително определиха гилзи на калибър само с пипане и спечелиха по бутилка отлежало мерло. И още много от този род.

Имаше изненади и висок градус, предизвикани от хубава музика и неудържими ритми, от които салонът отесня. Закачки и шеги в духа на габровския хумор и пестеливост, съпровождаха конкурсите и наградите.
Жребият от томболата този път донеса на печелившите практични и скъпи предмети и пособия за лова и риболова, имаше дори сертификат за безплатен уикенд за двама в ловен комплекс Гиргини.
Един от ловците си тръгна с голяма тематична торта, дарена от колегата Димитър Рачев - известен ловец и майстор хищничар. Друга впечатляваща награда бе традиционното диво прасе. Най-щастлив остана д-р Рафики, който спечели най-голямата награда - ловен полуавтомат. Късметът му бе неочакван бонус след дълго продължилия работен ден на ортопед-травматолог в габровската болница. Ловът за него е и спорт, и тръпка, и почивка. Този сезон той има три диви прасета. След голямата награда д-р Рафики отсега чака новия сезон, когато ще се появи с новото си ловно оръжие.     
Бурни аплодисменти предизвика появата на Мирчо Мирчев, който вече 50 години вади ловен билет. Откакто става ловец през 1964 година, той и досега е член на Ловно-рибарско дружество- Гъбене. Макар че на 23 януари е навършил 73 г., той е завидно жизнен и работоспособен. С радост сподели, че е приемал всичките ловци в дружинката. Учил ги е на любов и здраве, и на почтеност към лова. "Благодаря на Бога, че съм жив и здрав. Ловът е тръпката ми. Вървя пеша и изпреварвам хлапетиите, докато стигнем пусиите. Не съм отишъл на лов, за да се возя на джип, а да се наслаждавам на природата, да направим лов. Нямам модерни пушки. В онези години ловувах с туловка, а сега с ижовка. На сто метра биех заек и старците викаха - е, това момче ще стане ловджия. Докато мога да вървя и да мърдам, ще ходя на лов" - каза Мирчо Мирчев. Ветеранът изпраща последния сезон с три отстрела на диво прасе. Заради точността му в отношенията с колегите те му отвръщат с уважение и доверие.    
Ловците и риболовците, преоткриваха своето хоби, подхранваха самочувствието си с откровения и всякакви краски от емоционалните излети.
Витаеше усещането, че всички те заедно са участници в едно минало, родено от очакването за големи слуки. Така, както всеки ловец излиза на лов сутринта, надявайки се, че този ден ще срещне героя в себе си. Затова пожеланието "Наслука!" бе в основата на всяка наздравица тази нощ.
Вечеринката бе съвкупност на ловно-рибарски страсти и почит към природата, която дарява с преживявания.