Лот 93

Чак дотам се срина магистралната политика на бате Бойко, хвалена през годините толкоз бойко. Лот 93 е всъщност мястото на България в световна класация за качеството на пътищата, включваща 137 държави. Излиза, че (без)пътната гербаджийска политика е паркирала в последната третинка на класацията. Май се спука още един десен балон. Впрочем, колкото десен, толкова и лесен, защото е бил надут не с каквото трябва, а само с приказки и обещания. И сега уважаемият читател да вземе хапче, защото от следващите редове може да получи аритмия на мисълта и европеизма - по пътищата ни изпреварват африкански страни като Уганда, Танзания, Мали, Замбия, Сенегал, Ботсвана, Гана, Гамбия. Между другото, те са изпреварили и евросъюзните Румъния, Малта и Латвия, които са след нас. Европа зад Африка? Май сега ще трябва още хапче срещу аритмията.
А колко ленти паднаха прерязани при откриването на поредния лот от безпътната ни политика. Колко асфалт бе жертван за това 93-то място от световната класация. Каква медийна врява се вдигаше, за да паркираме в последната й третинка. При пътуването за и от морето по "Тракия" си мислим, че е-е-ей доживяхме най-после да се движим по цивилизована магистрала. Но всъщност още се движим по безпътица.
Кривнем ли встрани от четирите магистрали по някой второ- или третокласен път, ще ни се прииска имплантиране на амортисьори и в телата ни. Пътниците с ченета треперят да не им изпаднат зъбките из междуселските пътища. А на някои може и да им прилошее от слаломирането между дупките. По тия места няма нужда от сносни пътища, там каручките са по-подходящи. Там и велосипедният транспорт върви, при това е пазарно икономичен, не се харчат средства за велоалеи. Пътищна безпътица. И така е кажи-речи половин България, която при това е малка като територия.
Дали заслужаваме и този 93-ти лот?