Литературни нрави

Оня ден писателският вестник "Словото днес" отново хвърли поредната си бомба. Този път - с публикувания под главата на изданието запис от телевизионното интервю на Юлиан Вучков с Петко Братинов, Благовеста Касабова и Никола Инджов под заглавие "Лъжелитературата и мутренската чалга в изкуството". И сигурно всичко щеше да е в кръга на добрия тон, ако с тази публикация не се преповтаряха (и потретваха) хистеричните заклинания на печално известния тв водещ, който напоследък освен като вманиачен бойковист все по-често започва да се изживява и като интелектуален ментор, раздаващ наляво и надясно своите присъди и даскалски поучения...
Това, че последната енциклопедия "България" на БАН и в. "Труд" е "потресаващо" непълна, вече е известно и на децата. Но раздразнението в тв водещия на прословутото предаване "Времена и нрави" идва не толкова от самия факт, колкото от имената на някои литератори, които той, кой знае защо, върло недолюбва. Така го е отнесла поетесата Миряна Башева, която била "бутана навсякъде", макар че имала само две стихосбирки. Оплют е проф. Здравко Чолаков, към когото Вучков си позволява пошли школски подмятания. Коя пък била зам.-главната редакторка на енциклопедията, изкуствоведката проф. Елка Бакалова? Вездесъщият водещ бил интервюирал 15 художници, от които 13 не могли да му кажат коя е тя. Той се бил отнасял с уважение към проф. Милена Цанева, но съжалявал, че тя се предоверила на редколегията и не била достатъчно взискателна. Но виж пък, Розалия Ликова, тя била влязла в литературата с "подковани чепици" и "с шубата на партизанка или политзатворничка" (?!)
Както се казва - за мъртвия или добро, или нищо. Но очевидно за развилнелия се телевизионер няма скрупули, няма етични съображения, каквито той би следвало да изпитва поне към ненавижданите от него... покойници.

О, tempora, o mores! - както го е написал някога гневно поетът. О, времена, но какви нрави?! Пък били те и литературни...