Лирика на тревожната и проста истина

Иван Вандов

Стихосбирката "Импре. Из биографията на времето. Кавалерът на "Златния Меркурий" от Веселин Нейков (издание на "Ваян") е за мен пълна изненада. Отдавна пенсионер, авторът се представя с дебютна лирическа книга. Като прочетох стихотворенията му и придружаващия ги очерк на Георги Хинчев за страници от живота и творчеството на Нейков, подразбрах защо така късно поетът се представя цялостно на читателите. Той е помествал тук-там някои свои стихотворения, но повечето му творби не са намирали място в печата поради някои свои подчертани достойнства. По същата причина поетът не е имал възможност да издаде своя стихосбирка.

Впрочем поради слаба осведоменост не съм и подозирал, че Веселин Нейков пише и стихове. През 60-те и 70-те години на миналия век той публикува няколко публицистични и есеистични работи, които ми направиха силно впечатление със своята свежест и оригиналност. Те направо ме зарадваха. Сега разбирам, че перото на Веселин Нейков не се е задоволявало само с попрището на публицистиката. Паралелно то е присъствало и в сферата на мерената реч.
Бих сгрешил, ако към лирическите му произведения се отнеса със средношколски изисквания. В някои от стихотворенията му, поместени в книгата такива, каквито са били създадени в своето време, може да се открият несъвършенства от формален характер; нужни са били повечко грижи за стихосложението. Това се отнася преди всичко за някои работи, поместени в раздела "Из биографията на времето". Пък може би такава придирчивост към тях е всъщност неуместна, като се има предвид, че се отнася за кратки дневникови "записки" в стихове. Обаче веднага ще кажа, че не мога да посоча нито едно стихотворение, в което да липсва тръпката на поезия.

Веселин Нейков е живял и живее пълнокръвно, с активно гражданско отношение към проблемите на обществото и човека. Сърцато се е изявявал на различни поприща. Журналист по призвание, в лирическите си творби той постига богато жизнено многообразие. Ще отворя малка скоба: този рицар и майстор на инициативата, като редактор на сп. "Защита на природата", предлага и осъществява на страниците на списанието в продължение на няколко години международна задочна конференция "Човекът и природата", превърнала се в постоянен международен екофорум с интернационално ръководство. През 1986 г. Нейков е инициатор и главен организатор на международна конференция във Варна, която провъзгласява световно движение "Екофорум за мир". Нейков е избран за главен секретар на движението, а скоро след това става негов президент. "Екофорум за мир" осъществява редица инициативи от значение за делото на мира. Както е споменато в очерка на Хинчев, поетът Веселин Нейков "слага знак на равенство между равновесие на живота, природно равновесие и социално равновесие".
Не може да не изтъкна, че в своите публикации (художествена проза, статии, както в лирика, а също в неиздадени ръкописи), той отразява или пресъздава многогодишни свои наблюдения и размишления и своите граждански вълнения. Поетът в "свободното" си от задълженията на редактор, партиен работник и общественик време е можел да остане насаме с лирическото си перо, за да предложи на читателя сега книга с поетическо богатство. В началото на своя отзив споменах, че някои достойнства на стихотворенията му са затруднявали достъпа до печатни трибуни. Парадоксално, нали? Въпросът е там, че редакторите в издания, където Нейков е предлагал свои творби, са се оглеждали "да не би да сбъркат..." нещо, та да им дърпа ушите по-висшето началство. Но нима дърпане на ухо заслужават лирически осмислени позиции като тия на Веселин Нейков?!
Поетът разобличава онези, които пресметнато са стояли настрана по време на борбата, а сетне, след постигнатата победа, все гледат да са отпред, да искат зачитане на "заслугите" им. Със своите ритми и рими той заклеймява човешкото властолюбие, споделя омерзението си от онези, които плюят върху някогашните си светли идеали, както и от онези, които пазят мижитурско мълчание пред лицето на обществената беда и осъдителното статукво. Перото му не може да бъде спокойно, когато "голямата мечта" изчезва, заменяна от дребната, еснафска, себична мечта ("Фантастично", "Необходим разговор с братовчеда" и др.). Лирикът не може да приеме отчуждението между бивши съратници, както и между власт и народ. В душата му и ума му е образът на Апостола, там са високо поставени имената на Ботев и Вапцаров. В гърдите му "ечи, гърми" зовът на Смирненски "Да бъде ден! Да бъде ден!"
Искам накрая, но не на последно по значение място, да обърна внимание на следното: в своя критицизъм спрямо редица негативни явления в обществено-политическия живот и в психологията на човека поетът не визира изрично какво има предвид - 45 години социализъм или двете печални десетилетия след това, или пък проблеми от общочовешки характер, но у внимателния, с адекватна вътрешна нагласа читател не остава ни капка съмнение, че лириката на Веселин Нейков - независимо от тема, мотиви и пр., е дълбоко актуална.