Ликвидация
/ брой: 274
Тютюнопроизводството е труден поминък. То е типично за България открай време. Защото благоприятни за неговото развите са климатичните условия, имаме традиции, хората, които го работят, имат опит, а и у нас има производство на тютюневи изделия. То се развива в няколко района на страната. Хората, които си изкарват хляба от тютюна, трудно биха се реализирали в други области. Тютюнопроизводството обаче осигурява валутни приходи за страната ни. Дори в условия на криза и след необоснованато предсрочно повишаване на акциза върху тютюневите изделия, и то по начин, който удари именно българското производство, "Булгартабак" отчете повишаване на приходите от износ на цигари. Но явно това управляващите съвсем не ги интересува. И докато пазарният дял на "Булгартабак" намалява, както и на другите легални играчи, контрабандата, по мнение на специалистите, е надута до краен предел - почти 40 на сто. Какво се случва обаче с тютюнопроизводителите?
В страната тръгна вълна от протести. Основното искане на хората е в бюджета за следващата година да бъдат включени 73 млн. евро за национални доплащания за тютюна. Земеделците, които се трудят при тежки условия, в едни от най-бедните български общини, искат и да бъде изработена национална стратегия за сектора и дори са готови да сътрудничат за това на отговорните институции и организации. Да, ама нищо не получават в замяна от управляващите. Напротив. Те бяха попарени от шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, която заяви, че исканите от протестиращите тютюнопроизводители милиони не са заложени в проектобюджет 2011 г. Явно производителите имат още някаква надежда, че до окончателното приемане управляващите могат да се смилят над тях и да заложат така необходимите им средства в бюджета.
При тези обстоятелства има сериозна опасност, ако не получат парите си, хората буквално да останат гладни, защото тютюнът е основен поминък за тях. У нас има регистрирани около 45 хиляди тютюнопроизводители. Заедно със семействата им и с обслужващия сектор това са около 100 хиляди души, които на практика ще бъдат засегнати от политиката, която водят управляващите в този бранш. Но вместо тютюнопроизводителите да получат така необходимите за оцеляването им пари, ще се отделят средства за трансформиране на сектора. А под трансформиране всъщност се има предвид ликвидиране. Защото на тези хора, които средно са около 60-годишни и цял живот са работили само на тютюна, им предлагат безперспективни и скъпоструващи варианти като гледане на памук, маслини и шипки.
Явно, за да са сигурни, че секторът напълно ще бъде ликвидиран, управляващите са подготвили и още една брадва - промяна в Закона за тютюна. Кашата в предлаганите промени е пълна и ще създаде още по-голяма каша - както на пазара, така и като следствие върху тютюнопроизводителите, на които вече няма да им бъде гарантирано изкупуването на продукцията. А ако бъде изкупена, то това ще става на възможно най-ниските цени и така тютюнопроизводството ще бъде окончателно ликвидирано.