Лидия Братанова - една българка в Европа

Таня Йовева

Лидия Братанова завършва икономически университет - специалност статистика. В Националния статистически институт тя работи 12 години. През 1993 г. е поканена да работи в Париж в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В нея членуват най-богатите 34 страни в света. Гордее се, че е първият експерт, поканен на работа в тази организация. Там тя работи три години и половина. Премества се в програмата за развитие на ООН. България е членка на Икономическата комисия за Европа. Живее в Женева. От седем години е директор на отдела по статистика в Икономическата комисия за Европа. От пет години отговаря за отдела по проблемите на населението, защото е много добър мениджър. Нейният отдел е третият най-голям отдел в Икономическата комисия.
- Разработваме предимно методологии и даваме препоръки на всички наши членки от 56 страни - от Владивосток да Ванкувър - Русия, Централна Азия, Кавказките републики, Европа, Турция, Израел, Канада и 11 американски щата, разказва Лидия.- Директно работим с ръководителите на статистиките в тези страни. В областта на демографията имаме четири дейности, с които упорито преследваме своите цели. Едната от тях е свързана с препоръките за преброяване на населението. Това е методология, която ще стане валидна за всички страни членки на Икономическата комисия. Целта е произведената информация за всички страни да стане съпоставима.
Втората област е миграцията. Търсим възможности за подобряване на методиките за изчисляване на миграцията. Тя се движи в кръг. Хората влизат в дадена страна, работят и след това отиват в друга, връщат се в родната си страна. Трудно е да се направи официална статистика. За всички страни това е трудно.  Хората не се регистрират. Работят нелегално, изпитват тъга по родината си.
Другата много голяма дейност, на която се спря Лидия Братанова, е свързана с демографските проблеми и прогнозите, които се правят в различните страни. Много години тези прогнози се изготвят от различни изследователи, а не от официалната статистика и не се използват статистически методики.
"Много са дейностите по измерването на демографските процеси. Преди пет години бе решено, разказва Лидия, да разработиме такива направления, където статистиката да бъде в полза на демографските политики. От 2008 г. се фокусирахме върху проблемите на застаряването, което е голям проблем в Европа. В близко бъдеще хората над 65 години ще стават все по-голям дял от населението. Това е факт и политиките във всяка страна трябва да се съгласят с този факт и да отговарят на изискванията за удължаване живота на хората. Тези хора, които имат добро здраве и желаят да работят, да могат да работят. Повече центрове да бъдат създадени за хората, които няма кой да ги гледа и са самотни. Често пъти те изпадат в изолация. Анализите показват, че тези, които живеят сами, са предимно жени. Те се чувстват самотни, изолирани от обществото. Те трябва да бъдат включвани в различни програми: участие в самодейни състави, клубове по интереси и др. Възрастните хора стават жертва на насилие: измами по телефона, пребиване заради пари и още какво ли не. Другият проблем е как в семейството близките им да се отнасят с тях, за да не изпадат в депресия - нещо, за което е необходим добър подход и тактичност.
Майката на Лидия е на 77, живее на село и пътува три километра пеша до Елин Пелин, за да си купи лекарства. Но тя иска да се движи и да си работи в градината. Обича своето село Мусачево. Живее сама и само през зимата е при дъщеря си в Женева. Мусачево е любимото й село. "Хората трябва да се движат. В Япония и Китай се провеждат различни курсове на открито. Това е важно за психологическото и физическото поддържане. Това е политика, която трябва да се насърчава и поощрява. Активният трудов живот на хората в напреднала възраст води до удължаване на живота, категорична е майката на Лидия.