Либия е разкъсвана и от външните сили

Италия е една от страните в Европа, които са силно потърпевши от мигрантската криза на континента. Либия е една от страните, през които преминава част от онзи човешки поток от Африка към страните от ЕС, с който Брюксел все още не успява да се справи. Самата Либия също не е в състояние да спре лодките с търсещи сносен живот африканци към Италия. По времето на Кадафи либийските власти срещу солидни суми  (казват над 2 млрд. дол) успяваха да задържат мигрантите на своя територия. Но либийското "черно злато" нефтът, както и амбициите на Кадафи за суверенна политика и подобаващо африканско участие под негова егида в международните дела, включително финансови, замъглиха взора на западните лидери. Операцията на  НАТО не закъсня. Кадафи бе отстранен чрез зверско убийство, за което някои казаха, че е заслужено. Сигурно, но Либия се разпадна. Правителство на националното съгласие (в Триполи) начело с Файез Сарадж и подкрепяно от ООН, Либийската национална армия с лидер ген.Халифа Хафтар (базирано в Тобрук), радикализирани ислямистки групировки и племенни вождове воюват помежду си с претенции да вземат цялата власт в страната. 

Всъщност след 42-годишното управление на Муамар Кадафи Либия се намира в състояние на гражданска война от 17 февруари 2011 г. , която бе наречена революция срещу диктаторското управление на "сатрапа Кадафи".  През 2014 г. се проведоха спорни избори, не без натиск на Запада като цяло. Оттогава на преден план излязоха политическите центрове, които са съсредоточени в Триполи и Тобрук. Те не само си съперничат, но и създават условия за конфликти между всички институции в страната, особено в областта на нефтените компании, банките, правораздаването. А това поставя Либия в невъзможност да осигури стабилност на държавата, да даде гаранция за сигурност на гражданите, 

както и да  действа за спиране на миграцията от Африка. 

Именно с цел намиране на решение за либийската криза, която има пряка връзка и с миграционната криза,  Италия организира международна конференция в сицилианския град Палермо под егидата на премиера Конти. Идеята му била да събере президентите Тръмп, Путин и Макрон, както и канцлера Меркел, но САЩ, Русия, Франция и Германия изпратиха политици на по-ниско ниво. Все пак в разговорите участваха председателят на Европейския Съвет Доналд Туск, египетският президент ген. Абдел ас Сиси (пристигнал по-късно), туниският му колега Бежи Есебси, руският премиер Дмитрий Медведев, алжирският премиер Ахмед Уяхия, френският външен министър Жан Ив льо Дриан и германският зам.-външен министър Нилс Анен. В Палермо е бил и турският вицепрезидент Фуат Октай.  Като цяло по-ниско ниво на участие от замисленото. Срещата бе наречена "мини среща на върха". Италия е решила да домакинства такава конференция с надеждата по-бързо да приключат беззаконията в Либия и да се проведат избори под егидата на ООН. Но и с цел да си върне дипломатическото водачество в Либия, като го отнеме от Франция. 

Подобна конференция имаше и през май в Париж, когато бе взето решение за провеждане на национални избори за парламент и президент на 10 декември 2018 г. Но продължаващите конфликти в Либия не дават основание за провеждане на избори на датата, определената от френския президент Макрон. Гасан Саламе, специалният представител на ООН за Либия, заяви, че изборите може да се реализират през юни 2019 г., и то след нова мирна конференция в началото на годината. Очакванията са били конференцията в Палермо да подкрепи новия мирен план на ООН за Либия, включително сроковете и участниците. В същото време самият Гасан Саламе казва, че "в Либия 

има трайна политическа безизходица 

и на либийците им е дошло до гуша, уморени са от военния авантюризъм и дребнавите политически маневри на играчите". Явно не е очаквал много от организираната в Палермо  "мини среща на върха". Надеждите са били поне да обединят отново главните политически играчи в Либия - правителството на Файез Сарадж, ген. Халифа Хафтар и председателите на двата съперничещи си парламента - Халед Мишри на Върховния държавен съвет и Акила Салех на Камарата на представителите. Всички те са били и на конференцията в Париж, но Рим тогава не успя да скрие негодуванието си от подхода на Франция по либийските дела. Италия като бивша колониална сила в Либия счита страната за част от своята географска сфера на влияние. По този начин Франция и Италия се явяват съперници по отношение на Либия. Но такива са и техните нефтени и газови компании "Тотал" и "Ени", действащи в Либия. Не бива да се пропуска, че Париж подкрепя ген. Хафтар, а Рим - премиера в Триполи Сарадж. По този начин Франция и Италия наистина се бойкотират една друга по отношение на Либия, но няма спор, че 

не са в състояние сами да решат либийския казус 

Разговорите в Палермо бяха именно в посока сплотяване на редиците зад плана на ООН, който предвижда политически преход, включващ "прекратяване на враждата между Италия и Франция" и провеждане на национална конференция с цел насрочване на избори през 2019 г. Премиерът Конте заявява, че "Италия е готова да изиграе ролята си", тоест да предложи устойчива възможност за диалог. Един вид Палермо е "ключова стъпка в ръководената от ООН стратегия за Либия". Конте продължава, че "сме изправени пред общо предизвикателство, каквото е стабилността на Либия, а рисковете от по-нататъшно влошаване на кризата тегнат над всички ни".

Внезапно обаче турският вицепрезидент Фуат Октай напуска конференцията в Палермо един ден след началото й. Определил я е като "опит да се държи Турция извън процесите в Либия". 

Напуснал е след като в Палермо се е появил Халифа Хафтер, който е силният човек в Източна Либия, както и подкрепяният от ООН негов противник, Файез Сарадж, който пък е премиер в Триполи.  Турският вицепрезидент е обвинил някои страни, без да споменава имена, че се опитват да насочат процеса за трансформация на Либия в техен интерес. "Напускам с голямо съжаление", защото Либия има нужда от "стабилност с по-малко външна интервенция", казва Октай. 

В същото време Хафтер и хората от екипа му са заявили, че те не участват в самата конференция, а използват случая за среща с лидери на съседните страни. Нито Хафтер, нито ген. Сиси са позирали за снимката, която се прави по традиция при всяка международна среща накрая. Ахмед ал Месмари, говорителят на армията на ген. Хафтар, е подчертал, че те игнорират конференцията, защото представителите от Триполи действат с нелегитимни милиции, както и с ислямистки екстремисти, подкрепяни от Катар. Не е тайна, че Либия де факто е рай за ислямистки групировки, идващи включително от съседни страни. Те преживяват с грабежи и трафик на хора, особено в южната част на страната. 

Именно затова Рим, чиято колония е била Либия, прави опит да спре действията на базираните в страната мрежи за прекарване на мигранти, които са изпратили стотици хиляди през Италия за Европа. В Тобрук, където управлява ген. Хафтар, редовно обвиняват Турция и Катар, че финансират техните противници, включително ислямистките групировки. 

И тук възниква въпрос защо се намесва Турция  

Защото Либия е най-богатата на петролни резерви в Африка страна? Не само. Либия е била в пределите на Османската империя. Турците са доминирали и са определяли политическия живот в региона, твърдят в Анкара. От Анадола турци масово са мигрирали в Либия и са променяли етническия микс в страната. Както се казва, турската и магребската кръв са се смесвали. След 1975 г. също е имало миграция от Турция към Либия, която е била наречена "модерна вълна". Докато през 1936 г. турската общност в Либия е била само 5% от населението на страната, т.е. около 35 хил., сега е 1,5 млн. Само в Мисрата например от 400 000 население, 266 000 са турци. Голяма турска общност има и в Триполи. 

Но по времето на Кадафи либийските турци са били преследвани. Смятало се е, че те са заплаха за процеса на арабизация на Либия. Настоящото правителство на Хафтар в Тобрук продължава тази теза и обвиненията, че Турция се намесва в Либия, не спират. Антитурските настроения на Хафтар не се крият.

Не е лесна ориентацията в този либийски пъзел от конфликти и при наличието на сериозно задкулисие в политическата криза в страната. Ако не се нормализира обстановката и не се намери решение за стабилизация на Либия, страната не само може да се разпадне, включително териториално, но и мигрантската криза ще се задълбочи. 

А точно това Европа не може да понесе. Каквото и друго да се говори или крие. Сложното в цялата ситуация е, че и сред играчи на международната сцена интересите са различни, становищата за Либия са разнопосочни, а това отлага решенията и мерките във времето. Независимо от слова за компромиси и единодействие. Турция е типичен пример и решението й да напусне конференцията в Палермо поставя нови препятствия по пътя за нормализация и обединение на разпарчетосана Либия. 

В такава обстановка най-добре явно ще се чувстват ислямистките екстремисти, както и техните поддръжници. Бизнесът с човешките съдби ще продължава. А самата конференция в Палермо приключи без конкретен резултат, което признава и самият Конти. 

Ето защо дали целта на ООН да се прекъснат финансовите потоци на ислямистките групировки в Либия ще се осъществи е въпрос с повишена трудност.