Лекарствената политика е подигравка с ветераните

През последните 23 години безумните промени превърнаха живота в ад за възрастните хора, за мъжете, допринесли за бойната слава на родината.
От над 400 000 мъже, увенчали, прославили името на майка България, днес са останали 62-ма.
Когато бяха десетки хиляди, бяха обслужвани само срещу удостоверение - безпрепятствено. Половин век време така беше. През последните години ветеранът губи от достойнството си. Докато до 2012 г. аптеките нямаха никакви смущения, още в началото на 2012-а някак гузно, смутено започнаха да връщат ветераните, да им предлагат фактури срещу заплатени лекарства, че общината щяла да ги заплати.
И чиновниците от социалните служби мънкаха, мълчаха, не казваха кой внесе бъркотията в традиционното лекарствено обслужване, особено за ветераните от селата. Пъдеха ги - отивайте си, ние не сме задължени...
Половината от 2012 г. премина в разкарване от лекаря до аптеката, от аптеката до социалните служби. В това време стана ясно, че Симеон Дянков е наложил мораториум над лекарствената практика. Същият връщал сметките към общините, а те от своя страна на аптеките.
Получи се тихо обществено негодувание, след което бе въведена кодирана практика. Лекарите пишат кодирани рецепти и все грешат кодовете. Аптекарите все връщат рецептите заради грешки в кодовете.
При тази практика три страни изпадат в неудобно положение поради неразбрания код - лекар, пациент и аптекар. Понякога изстрадалата толерантност, човешката солидарност са поставени на особено изпитание. В повечето случаи толерантността издържа, но понякога се случва грозна картинка, словесни сблъсъци, преди всичко затова, защото старият човек е още жив.

Дядо Борис Гърнев, Дом "Илинден",
с. Бойково, Пловдивско