Лекарската колегия

Какво е определението за колегия? Може би най-вярното е хора с еднакви професии, работа, длъжност. Колегията е съюз от личности с равни права и една цел. В нашата професия целта е опазване здравето на хората. В недалечното минало думата колега беше много популярна сред лекарите. Днес все по-малко се чува това обръщение, а същността на професията е такава, че изисква взаимопомощ.
Болестта много често е загадка и да решиш сам как да я спреш е изключително трудно. Налага се да се правят консилиуми, консултации, т.е. да се действа съвместно. Отговорността е голяма. Но за пациентите е много трудно да се доберат до заветния талон за консултация. Важно е как се формират взаимоотношенията между лекарите и това не е само тяхно дело. Сега лекарската колегия е обладана от материален интерес. Започна взаимно клеветничество и унижение. Ала не е възможно в търговски дружества, каквито са всички лечебни заведения, където работят лекари, да има други отношения. И стана така, че колегата е човек, когото често не можеш да търпиш.

И до това доведе здравната реформа

Ръждата, завистта, честолюбието, егоизмът, равнодушието разяждат душевността на лекарската колегия. Ако не се приспособиш, здравната система те изхвърля. Но грубият с колегите е още по-груб с болните. Вежливостта и деликатността вече се оценяват като проява на слабост. Липсва осведоменост, включително и медицинска. Информационният вакуум се запълва с криворазбрани мисли, многозначителни намеци, клюки. Така възниква враждата.
Лекарската  грешка е драматичен факт. В медицинската енциклопедия, а и не само там, е написано: "Добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална дейност". Какво значи добросъвестно? Да се направи добро? Нарочно никой не греши. Но грешките не бива да бъдат оправдавани. Лекарската специалност, подобно на микроскоп,

увеличава всяка грешка хиляди пъти

превръща я в катастрофа. За да не се греши, са нужни консултации. Ето защо колега означава чиста съвест и вярност към дълга. Консултацията е потребна много повече в доболничната медицинска помощ, а тъкмо тук тя често липсва. В болницата е много по-лесно да направиш консултация. Това е една от многото причини за увеличаващия се прием в болниците. Лекарят е длъжен да квалифицира болните, защото те имат различна душевност и проявление. Знаете ли колко различни са болните? Ето някои групи:
- Болни, които не се смятат за такива и държат на своето: "Аз съм здрав".
- Нетърпеливи болни. Това са агресивни болни. Техният девиз е: "Вие сте лекари, излекувайте ме!"
- Трудещи се болни. Те са първи с лекарствата, с процедурите, или както се казва - работят за похвала.
- Непокорни болни. Те не се предават никога,  а известно е, че болестта е нещастие. Няма щастливи нещастници.
- Болни романтици. Сами си приготвят лекарствата. Искат "да сплашат" болестта.
- Мнителни болни. Винаги смятат, че нещо се скрива от тях.
- Болни професионалисти. Болестта за тях е професия. Удар е, ако им кажеш, че са здрави.
- Болни рентиери. Най-опасни. Използват болестта като предимство: за безплатно лечение в санаториум, за квартира с предимство, за удостоверение или болничен лист, отлагащ съдебно дело и т.н.
Всеки ден болни от посочените групи попадат при лекар. Нека не се засяга никой пациент, но лекарят е длъжен да определи и неговото душевно-психологическо състояние. Иначе няма да може да постави диагноза, по която трябва да се лекува конкретният болен човек.

Естетика в болестта няма

естетика има в здравето. В днешно време между лекаря и болния са апаратите: рентгени, електрокардиографи, електроенцефалографи, ехографи, скенери, ядрено-магнитни резонанси и много други. Апаратите поставят диагнози, но те не могат да разговарят с болния, нито да го утешат. И това са трудни минути. Желанието да се разговаря с лекаря днес е много по-голямо от когато и да било. Сякаш все по често звучи молбата: "Докторе, поговорете с мен". Но уви, сега това вече рядко се случва.
Често ни спохождат стихийни бедствия, пожари, земетресения, лавини, урагани, наводнения, автомобилни и влакови катастрофи. Има разочаровани, несбъднати мечти, несподелена любов, загуба на близки, конфликти. Всичко това понякога води до заболяване. Ето защо лекарската професия е

професия на сърцето

Тя е като писателския и композиторския труд. В архивите на Лев Толстой са намерени 19 варианта на негова статия. Хеменгуей е преписвал 39 пъти последната страница на романа "Сбогом на оръжията". Чехов не признава написан разказ без безсънни нощи, задрасквания и поправки. Пастернак пренаписвал с удоволствие със сълзи. Веднъж при Балзак дошъл негов приятел. Великият писател лежал в креслото с аритмия. "Бързо лекар!", извикал приятелят, "Господин Балзак умира!". От вика Балзак дошъл в съзнание и казал: "Ти нищо не разбираш. Току-що умря дядо Горио".
Писателската, композиторската и лекарската професия са творчество, изкуство. Но днес това се забравя и от лекари, и от граждани. Отговорът: съществува медицински далтонизъм за човешкото съзнание. Той води до заболяването ятрогения, възникващо от психотравматично поведение на лекаря: неуместен жест, думи, мимика. И болният решава: край, всичко е свършено. Ако навремето медицината бе така развита, както е днес, Байрон щеше да е спасен от маларията, Пушкин от нараняването в корема, Шевченко от сърдечния порок, Шопен, Шуберт, Добролюбов, Белински, Чехов - от туберколозата, Горки - от възпалението на белите дробове. Милиони щяха да останат живи. Тежка и отговорна е нашата професия. Винаги е било така.
Рубинщаин е казал: "Щом не свиря един ден,  чувствам го аз, щом не свиря два, чувства го публиката". Трудно е да си представим какво би станало, ако равнодушието стане стил в живота на лекарите. Ние ще слушаме мелодията на сърцето на болния, но няма да чуваме неговата душа. Просто гражданското общество започва да загива. В България особено. Лекарствените фирми

ни превърнаха във фармакоядни животни

Медийте ни заливат с най-отвратителни интоксикации: убийства, отвличания, произшествия, проституция, педофилия, порнография, корупция. И се забравя, че нашата професия е професия на сърцето. Тя е нашата монета, с нея се разплащаме, и винаги в брой. За съжаление корупцията, ниските лекарски заплати, пролетаризацията на медицинския труд ни лишава от това удоволствие. Питам се какво е нужно да прочетеш, за да бъдеш добър лекар? Отговорът ми е - "Дон Кихот" на Сервантес. Трудно се свиква с понятието "медицинско обслужване". Нима лекарят обслужва болните? Лечебните заведения не са модни ателиета или бръснарски и фризьорски салони. Да спасиш някого от смърт, това обслужване ли е? Конституцията на Република България - чл. 52, ал. 1, гласи: Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно медицинско обслужване при условие и по ред, определен със закон". Дано, като дойде време да се създава нова конституция, това понятие изчезне. Защото нашата професия е и изкуство, а изкуството не търпи изкуствеността. Изкуството е красота, която е съюзник на здравето.
Страданието на болните изпепелява лекаря. Справедливо е сравнението със свещта - изгаряйки, тя свети за другите. Може да има много красота в нашето изкуство, но тя изчезва със смъртта на болния. Както изчезва светлината, когато настъпва нощ. Ако, разбира се, имаме усещането за красота: "Медицината е най-благородното от всички изкуства", е казал бащата на медицината Хипократ в IV век преди Христа. "Без страданието човек не разбира щастието", е написал Достоевски в ХIХ век.
Медицината е любов, нежност, страдание, милосърдие, безсънни нощи, напрежение, професионализъм, дълг, литургия, съвършено изкуство. Ето защо е щастие да й служиш.