ЛЪЖЛИВИЯТ МИНИСТЪР

В рамките само на няколко часа вчера външният министър Даниел Митов се оплете в толкова много лъжи, че, ако носът му растеше при всяко изричане на неистина, неговият сигурно отдавна щеше да е достигнал до Ню Йорк.
Вчера Митов бе притиснат до стената с документ, който го уличава във влизането в унизителна сделка, при която българските национални интереси се залагат на карта в името на това Кристалина Георгиева да оглави ПРООН. Цената е възсолена - България отлага с 22 години правото си да кандидатства за непостоянен член на Съвета по сигурност на ООН, един от най-престижните международни постове. И, за да си спаси кожата, Митов започна да лъже зловещо.
Лъжа номер 1 - България търгувала мястото в ООН в подкрепа на Бокова. Медиите на "Америка за България" може и да се вържат на подобна халюцинация. Но е много интересно едно - ако тази позиция е била изтъргувана заради Бокова, защо господин министърът ни го казва едва сега. Имаше тежки мигове за Митов и за Борисов, когато гадната опозиция ги пържеше сериозно, че не са си мръднали пръста, за да помогнат на Бокова. Не беше ли тогава времето и мястото за Митов да каже това, което говори днес? Щеше да запуши устите на опозиционните чудовища и да изгрее като кротък пример за дипломатическа кротост и доблест.
Второ, когато човек се върне съвсем малко назад, може да си припомни, че Полша всъщност в нито един момент не е подкрепяла Бокова. А дори и да искала - такава подкрепа не зависи от нея, защото генералният секретар се избира от Съвета за сигурност. Официално поляците подкрепяха Мирослав Лайчак, който е словак, а страната му е част от Вишеградската четворка.
Лъжа номер 2 ни е поднесена в официалните мотиви, които Митов вкарва в Министерския съвет, за да отложи решението. Там не е записано нищо за никакви сделки, за никакви договорки. Официалният мотив е, че България трудно ще се концентрира върху три големи събития, защото й предстояло председателство на ЕС и кандидатстване в Съвета по човешките права. Тоест Митов буквално признава, че България върши едно, ама официално си измисля други административни извинения.
И третата опашата лъжа е, че в тази грандиозна афера не е замесена Кристалина Георгиева. Това можеше и да мине на едно голо доверие, ако нямаше документ, който уличава Външно в нещо повече от договорки. Всъщност от него можем да предположим, че саботажът на Бокова не се е дължал само на некадърност, а бил част от някаква сделка. Само че да се опитваш да лансираш отново Кристалина Георгиева, жена, която изгърмя в гласуването за ООН, а след това позорно бе натирена от ЕК, е израз на политическо безумие. Не че някой някога е очаквал от Даниел Митов стратегическа мъдрост и интелектуален мащаб, но все повече почва да се разбира, че Външно министерство в последната една година функционира като бюро по трудоустройването на Кристалина Георгиева.
Митов е министър в оставка, но това по никакъв начин не го освобождава от отговорност. Само за две години той успя да натика българската дипломация в плаващите пясъци на слугинажа и на безкрайните лъжи. Добре, че идват предсрочни избори. Време е хората да кажат какво мислят за тази паяжина от измами и гаври с националното достойнство.