Лъжица катран по бялата престилка

Дали, след като влязат в парламента, народни представители биват обучавани в изкуството на говорене, на ораторство и красноречие?
Поредно депутатско хлевоустие разбуни духовете. 
Очевидно, когато човек е извън депутатството, гледа критично-саркастично на хората в парламента, но когато стане един от 240-имата, гледа снизходително-цинично на "простосмъртния" електорат (в това число студенти, специализанти, водачи на градския транспорт и прочее), благодарение на който електорат му е заплюто едно столче от всичките 240 в бившия Партиен дом. Тогава той забравя какви сценарии е писал за "ин витро" и "ин виво" преди 17 години и си позволява да празнослови на воля. Дори забравя, че днешните студенти и специализанти по медицина са утрешните ни доктори. Или бъдещите ни медицински сестри, без които здравната  система не може да работи. Похватът "Като не ти харесва заплащането, върви си, отвън има опашка за това работно място" остава в края на XIX и началото на ХХ век, но през XXI век звучи демоде, за да не кажем - недалновидно. И надали има "бяла престилка", вложила близо 10 години в обучение и специализация, независимо дали в България, в Европа, САЩ  или в т.нар. трети страни, която би се радвала на заплата от 500 долара.
Ако 17 години някому се струват далечно минало, мъчителните месеци на КОВИД-19 без ваксина и броене на починали не са толкова отдавна. Помним колко лекари и сестри умираха заедно с пациентите си и как вечер, за да се преклоним пред самоотвержеността на медици, специализанти, санитари, водачи на линейки, отваряхме прозорците и им ръкопляскахме. 
Вече десетилетия и обществото, и властта се опитват да задържат младите медицински кадри в страната, да намерят начин да ги мотивират да работят в родината. Но с едно няколкоминутно изречение дългогодишни усилия пропадат. И като лъжицата катран в кацата с мед (или в случая - по бялата престилка) ни едно от последващите красиви изказвания или обясненията, че думите са извадени от контекста, не може да премахне докрай лошия вкус. 
Нека недоволството от недообмисленото депутатско изказване бъде обецата, която да напомня на останалите властимащи, че здравеопазването и белите престилки са съществена част от националната ни сигурност! България не е толкова богата, за да прави скъпи вложения в обучението на български лекари и сестри, които заради нечие лекомислие или недалновидност да подарява на Европа и Америка, а да положи усилия да ги запази за себе си, за българските родители и българските деца.