Ласото на клиентелизма

"Мошениците, негодяите и глупаците се презират взаимно, ако не са такива в еднаква степен."
Пиер Клод Виктор Буаст (1765-1824 г.), френски философ


Надникнем ли зад кулисите на икономическата реалност в България, то веднага бихме установили, че сред графите на декларациите за имуществено състояние липсва цял раздел - поне за немалко персони. Мястото, където да бъдат посочвани като придобит или - уви! - загубен вече актив т. нар. статусни комуникации, тоест личните социални връзки. Че нали още преди 1989 г. битуваше соцхуморът: "Човек с (врато)връзка не го бива, ама пък без връзка - хич го няма!"
Правилата за употребата на статусните комуникации - ето го новият, макар и все още неиздаден за масовия читател, наръчник за управлението на перпетуум-мобиле за придобиване на финансови и материални активи. Чрез добре програмираните механизми на клиентелизма.
Когато конфликтът на интереси е широко разпространено явление, а корупционните практики са универсалното смазочно масло не само на сивата икономика, то тези условия на квазипазарно стопанство определят специфичната политическа стратегия на бизнес групите, основана на личните връзки - клиентелизмът.

Каква е матрицата

на неговата реализация? Формират се немногочислени колективи, интеграционният мотив на чиито членове е единствено общността на интересите. Тези групи са структурирани като множества (клъстери), с висока способност да се адаптират към мрежовите форми на взаимоотношения. Кои са базисните социални множества на техните участници? Клъстерите от статусни комуникатори се захранват от стабилен, многократен и многостранен обмен на услуги между ръководители или собственици на икономически единици, от една страна, и, от друга страна, профилните (ресорните) държавни чиновници, и то предимно на най-високо ниво, там, където са изцяло политически назначенията. Често клъстерите на клиентелизма са и с участието на представители на местните власти. Именно в случаите, когато мениджмънтът на стопанските операции е ако не изцяло, то поне отчасти не на републиканско ниво.
Целта на "гроздовете", сиреч клъстерите от връзки, е да бъде осигурен преимущественият достъп на дадената група до държавните ресурси (бюджетни средства, отстъпки, субсидии и пр.), различни права и възможности, които - при реализацията на алтернативни варианти - биха могли да бъдат използвани от други субекти.
Изключително благоприятно условие за поникването на клъстерите от статусни комуникации е, че не са генерирани от еднаквост или поне сходство на някакви идеологически позиции. Ето защо в него - клъстерът, е напълно възможно да участват лица, които публично демонстрират различна политическа принадлежност. Тук единствено е важна възможността даденият индивид да е от полза за функционирането на механизма за източване - в една или друга степен - на обществени средства в частна полза.

По ръба или отвъд закона

Ето къде е обусловен генезисът на масовата апатия у българските граждани спрямо обогатяването на един партократично-олигархичен елит. През първото десетилетие на т. нар. преход политическата власт целеше като резултат преразпределението на огромна обществена собственост. Напълно целенасочено бяха избегнати икономически репресии срещу определени социални групи (с изключение на отнемането за в бъдеще време на привилегиите на "активните борци против фашизма и капитализма"), което неминуемо би нагнетило напрежение в публичното пространство и би мотивирало съпротива. И желание за реванш. Напълно преднамерено беше създадена ситуация, съвсем различна от тази непосредствено след 9 септември 1944 г., възникнала в резултат на извършената национализация и експроприация.
В периода на "прехода" липсваше и прозрачност спрямо финансовия аспект на държавното управление. Което обуславяше пълното неведение на масовото съзнание относно трансформирането на общонародната собственост в конкретни лични богатства. Процеси, които на битово ниво протичаха като че ли в някаква "паралелна вселена" спрямо реалното всекидневие на българския гражданин. Или като операция за ампутация на крайник, но под пълна наркоза. Загубата е неоспорим факт, но няма болка.
Наистина това обяснимо в психологически аспект, но не и рационален план, неглежиране от мнозинството български граждани на факта, че в т. нар. общонародна собственост е де юре включена и неговата съответна част, и че което и да е посегателство върху интегралната собственост е де факто и злоупотреба и с неговия дял от нея, беше бон шансът, нагласеният измамно джакпот за припечелване от трансформирането на политическата власт в икономическа. Изработено на три смени от ентусиазираното "бригадирско движение" на клиентелистките клъстери.
И във втория етап на "прехода" механизмът за действия на клиентелистките клъстери принципно не се променя. Че и кой би дръзнал да рискува, за да максимизира резултатите, когато ноу-хауто действа безотказно?! Сега то вече функционира в условията на нараснал бизнес сектор, мощни бизнес организации и навлезли в България големи чуждестранни компании и банки. В тези условия отношението между икономика и политика, както и между собствеността и политическите лостове за държавно управление, се променя на 180 градуса. Все повече първичен фактор в социалната динамика е не идеологията и политиката, а икономическите реалности и състоятелните хора започват да командват руля на политическите процеси. Като целта им е неизменна - обогатяване.
В тази нова обстановка клиентелистките клъстери са принудени да променят до известна степен източниците си за изсмукване на държавни ресурси, понеже обектите за приватизация вече заприличват на екземпляри от книгата за изчезващите биологични видове. Като брой, а освен това тлъстите екземпляри отдавна вече са    

оглозгани от двукраките пирани

Само тук-там е налице някой по-привлекателен обект за приватизация. Но, първо, по заучена и неведнъж изпробвана процедура, апашите от клиентелисткия клъстер ще подложат цената на диета за отслабване. Колкото по-тънка, толкова по-дебел - в пачки! - е успехът на клиентелисткия клъстер.
И ако отделните обекти на приватизация, върху които е примамливо да се заметне клиентелисткото ласо, оредяват, то - ура! - остават под прицел всички тръжни процедури с национални и/или европейски средства. Както и многобройните разходни пера - с републиканско и местно разпределение - чрез директно възлагане. Шанс за резиденции на седмото небе!
Има основание не кой да е друг, а дори Джордж Сорос да признае: "Винаги е имало корупция, но в миналото хората се срамуваха от нея и се опитваха да я крият. Сега мотивът за печалба се е превърнал в морален принцип и политиците в някои страни се срамуват, ако не успяват да се възползват от позицията, която заемат." И още: "Противоречието между личните интереси на политика и публичните интереси, разбира се, винаги е съществувало, но то бе рязко засилено от преобладаващите нагласи, поставящи успеха, измерен чрез пари, пред такива ценности сами по себе си като честността. Така възходът на значението, което се отдава на мотива за печалба, и упадъкът на ефективността на колективното вземане на решения, се подсилват взаимно, като между едното и другото има положителна обратна връзка. Даването на предимство на личните интереси пред моралните принципи корумпира политиката и неуспехите на политиката се превърнаха в най-силния аргумент в полза на даването на по-голяма свобода на пазарите".
Лесно е да бъде разгадана мотивацията на Джордж Сорос да асамблира мозаечните парчета на реалността по начин, който неминуемо да доведе до извода за превъзходството на неолибералната доктрина. Но в случая не това е важното. А че в различна степен в отделните сфери на икономиката в България през всичките тези години на т. нар. "преход" - който не след дълго би надминал библейските четиридесет години, през които Мойсей водил народа еврейски през пустинята - може да се говори за феномена на приватизацията от излъчените по партийна линия висши държавни чиновници на управлението на промишлеността, банковата система - преди приватизирането й - и системата на разпределение, на които принципал е правителството. Именно клиентелистката форма на държавно управление на икономически ресурси осигурява на някои най-крупни финансово-промишлени групи

особени привилегии

изваждайки ги извън конкурентната арена на останалите "лъвове".
Къде е силата на клиентелистките клъстери? Първо: скоростта на действие. Те не използват легалните канали на бюрократичната машина, а действат чрез неформалните контакти. Двустранно. От управленските структури към бизнеса и обратно. Второ: ограниченият брой на участниците в клъстера и неформалният характер на взаимоотношенията придава на тези връзки гъвкавост и оперативност, позволява мекота при договарянето. Най-важното е, че членовете на клиентелистките клъстери не участват в игра с нулев резултат, тоест печалбата на едната страна да е неизменна загуба за другия участник в "грозда". Би било твърде рисковано и следователно непривлекателно.
И все пак госпожите и господата от клиентелистките клъстери са в реалити шоу с нулев резултат. Като винаги печелят. Пък рекапитулацията на резултата накрая е гарантирано нулева, понеже точно колкото е тяхната печалба (изгода), толкова е и загубата на България.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България