Ламбо пристигна с гръм
/ брой: 213
Много обичаме някой да дойде в последния момент и да спаси заветния хълм. От "изведнъж Радецки пристигна със гръм" на Шипка, а може би като се почне от мнозина други пратеници на съдбата векове преди това, когато и където всичко ни е зависело от една-единствена най-важна секунда, та до писмото на Стефан Данаилов до Националния съвет на БСП. А както на някои им се иска - и много след това. С илюзията, че все ще е възможно.
Не е ясно дали напълно си даваме сметка с какво огромно премеждие се разминахме. Два дълги месеца след излъчването на кандидата ни за президент липсваше не щипката, а торбата сол, която да овкуси предизборната ни кампания. Повечето от имената, които се подхвърляха за вице на държавния глава, особено тези, които се спрягаха до последната минута, вдъхваха не толкова надежда, колкото песимизъм.
Включването на Ламбо като кандидат за вицепрезидент наистина е повратен момент в предизборната кампания. Той е крупна фигура не само в БСП - може спокойно да се каже - най-популярната, - но и влиянието му се простира далеч извън пределите на партията. След промените от 1989 г. приносът му към червената формация е сравним със заслугите на един друг Стефан. Както в края на миналия век големият Продев помогна на БСП да оцелее във времето на най-свирепата конфронтация, така по-късно с въздействието на Данаилов тя се изправи на крака след тежките изборни провали. Сега Ламбо може да отвори перспектива пред партията за следващите няколко години, както го стори Първанов при първата си президентска победа.
Стефан Данаилов наистина пристигна с гръм в предизборната кампания. Несъмнено мнозина са изненадани от това, че след като отказа да бъде издигнат за кандидат-президент, сега сам заяви готовността си да се състезава за втората позиция. Публично той сподели, че е бил мотивиран да промени намеренията си от негативните тенденции, все по-често забелязвани в ГЕРБ. Който обаче умее да чете между редовете, е наясно, че притесненията му са идвали и от имената, обсъждани в БСП. Тук е мястото да се отбележи, че не бяхме съвсем почтени към него. Когато той се опита да подтикне ръководството към поведение, адекватно на поредицата от три изборни загуби, не го чухме. Когато призова бившите червени министри да излязат от парламента, някои дори го взеха за странен. Но щом се озовахме в трудна ситуация, всички обърнахме очи към него. Хубавото е, че не се разсърди. Може в душата му да има огорчение, но от различните стихии, които се борят в нея, той извади пред нас решимостта си да се присъедини пряко към усилията да се пресече арогантната самоувереност на управляващите. Успя да го стори не защото е великолепен актьор, а тъй като не му се налага да играе, чувството му за дълг е вътре в него.
Номинирането на Данаилов показва колко глупав е периодично припламващият спор за поколенията и квотите. Вижда се за кой ли път, че няма стари или млади, а можещи или неможещи, приемани от избирателя или не, одобрявани или отхвърляни. Понякога това отношение може да изглежда несправедливо, защото не е пряко следствие от броя на внесените законопроекти, от пропътуваните хиляди километри по депутатските маршрути или от масата на изразходваната в дискусиите с опонента интелектуална енергия. Ламбо например не е говорил 38 часа от парламентарната трибуна, но писмото му беше посрещнато от членовете на Националния партиен съвет с овации и ставане на крака. Това е магията на харизмата - или я имаш, или я нямаш, а при него даже е в излишък.
Същевременно трябва да си дадем сметка, че Стефан Данаилов си е създал името извън политиката. Почти всенародната любов към него идва от изявите му в киното и театъра. Той пренесе авторитета си в парламента и успя да го съхрани и развие, но маята му е другаде. Фактът, че в трудни моменти все прибягваме до него, показва, че някак си в последните години не съумяхме да подготвим фигури, които вътре в политиката да са направили името си не просто национално известно, но и с потенциал да побеждава. Имаме лица, чието титулуване като остриета на парламентарната група сякаш е без достатъчна връзка с постиганите резултати. Почти денонощната им близост до микрофоните не само не дава дивиденти в районите, за които отговарят, но и ги държи в неловката ситуация вече години наред да нямат изборен успех в актива си. Това обаче е разговор за времето след кампанията. Когато ще осъзнаем, че Ламбо е последният мохикан, с когото можем да спасяваме каузата си в сюблимния момент. Оттук нататък ще ни се наложи не отново да се уповаваме на приказни сюжети, а планомерно и упорито да изграждаме национално значимите си фигури вътре в политиката.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info