Лаиф или живот живеем или Променят ли думите същността на понятието

Как само се променя езикът! Слушаш - уж същият български език, а пък някак си трудно разбираем...
Едно време се казваше "футболен запалянко", а сега - "фен"! Едно време се казваше "магазин", "дюкян", а сега - "мол", "хипермаркет", "шоп". Едно време се казваше "айдук", "бандит", "крадец", а сега - "криминално проявен бизнесмен". Едно време се казваше "кражба", а сега - приватизация. Едно време мъжът, като скрие от жена си някой и друг лев, се казваше, че това е фонд "И аз съм човек". Сега вече му викали "представителни пари".
Заедно с думата обаче се променя и същността на понятието. На по-високо ниво отива съдържанието му.
Защото футболните запалянковци люпеха семки на стадиона, крещяха до прегракване и ако случайно се сбиеха, то се биеха без злоба, едва ли не нежно и с любов. А сегашните фенове хвърлят бомби, трошат глави, осакатяват. Даже убийства стават понякога, ако, не дай си Боже, феновете са много фанатизирани, казано постарому - озверели.
Айдуците и те крадяха някак си скромно, с мярка, срам имаха. Не като сегашните криминално проявени бизнесмени. Да не говорим пък за приватизаторите! Кога си е помислял дори някогашният крадец да открадне цял завод, примерно? И в най-смелите си мечти не си го е представял. А сега се приватизират не само заводи. Приватизират се язовири, крайбрежия... Също така и високи сини планини... Само небето, дето е като от коприна, още не е приватизирано, но скоро и това може да стане.
А, да не забравим и за плоския данък... Когато той се е наричал десятък и когато е бил жесток и убийствен, хората са се бунтували срещу него, въстания са вдигали, кръв се е ляло, глави са хвърчали! А сега най-аргументирано ни убеждават, че от десятъка, пардон, от плоския данък, по-добро и по-хуманно няма. И ние трябва едва ли не да му се радваме. Ами ще му се радваме, какво ще правим! След като позволихме така да ни се промени езикът, а паралелно с него - и животът, пардон . лайфът...
Ако изобщо това може да се нарече лайф!