Културата чака стратегия

Тези дни бяха оповестени резултатите от досега свършената работа по изготвянето на Национална стратегия за развитие на културата. Тя бе определена като исторически момент в българската културна политика. След 1989 г. няма у нас дългосрочна програма и анализ на сектора. Има обаче всеобщо мнение, че от културата нищо не остана в една страна с хилядолетни традиции. Сега амбициите са големи. Очакванията също. Ние разширихме обхвата на понятието национална стратегия, включвайки изкуствата, културното наследство, творческите и културни индустрии и културен туризъм, свързани с културните политики в страната, заяви зам.-министърът на културата Митко Тодоров. Над 150 представители от гражданските и творческите организации ще участват в проекта. Ще го координират и наблюдават. При условия на пълна прозрачност, обещаха от министерството.
Така замислената стратегия, ако бъде изпълнена с реално съдържание, би била иновативна не само за нашата страна, но и за целия Европейски съюз. Лошо няма, стига тази идея да не е само за хвърляне на прах в очите - нашите и на ЕС. Тя би трябвало да работи адекватно, отговаряйки на потребностите. А потребностите са известни - в по-голямата си част те са свързани с осигуряването на средства. Секторът да стане приоритет на държавата, на нейната икономика - която винаги да подпомага културата. И да я закриля, особено в трудни периоди, във време на криза. Не на думи, не на документи. А с реални действия. С които хората на изкуствата и самите институции да бъдат максимално облекчени. Да могат да работят при добри условия на труд. Българските творци да имат повече възможности за изява, особено младите. Никой от тях да не се отказва от таланта си, от призванието си - за да търси каквато и да е реализация в чужбина. Българинът с хъс и самочувствие да гради бъдещото си развитие у нас. Да има смелостта и свободата да създава изкуството си тук, в собствената си страна.
Подготвянето на мащабна културна стратегия днес е сериозно предизвикателство за перспективите на утрешния ден. В Централна и Източна Европа вече се водят културни политики, свързани с бизнеса. С цел да има допълнително финансиране и по-облекчен механизъм за подпомагане на културата. Удачни закони регулират спонсорството, дарителството... У нас Законът за меценатството така и не проработи и не е измислен нов.
Културната сфера е фактор за икономически растеж и търсенето на алтернативни източници - тази теза в наше време става все по-актуална. В този смисъл е идеята за създаване на микробанка "Култура", която да осигурява устойчиво развитие на неправителствения сектор с държавна подкрепа. Това обаче навежда на мисълта, че отново философията е - всичко в частни ръце, да се оправят, а държавата, ако може, ще помага някак. А опит има. Например в Дания правителството е гарант на кредитите и поема лихвите. В Унгария има Национален културен фонд, който отпуска различни суми за всички видове изкуства. Фондът дори по време на криза набира над 15 млн. евро. Национален фонд "Култура" се реализира успешно и в страните от Балтийския регион.
Културата да бъде преимущество на икономиката е сред водещите цели на бъдещия документ. Наистина, важна е връзката между икономиката и културата, но не само на теория и не в смисъл на псевдопазарното отношение: "културата - на тезгяха". По какъв начин икономическото развитие би могло да подпомага изкуствата? И обратното - как културата може да стимулира икономическото развитие? Би трябвало стратегията да даде отговор на тези въпроси. Защото красиви приказки бол, а зад тях - празнина.
Основното, което предстои да разберем, е дали тази стратегия ще успее да ни докаже промяна в мисленето и отношението на управляващите към културата? Или отново ще имаме "закони" заради самите закони, без приложение и смисъл...